"monster_hunter_world.vdata"
{
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1000_RadiantCreeps_LocFieldNotes" "Когато за първи път срещнах варварина Фръг, той стоеше връз скала в поляна от изсечени дървета и превързваше няколко на вид доста болезнени рани от остриета. До него бяха телата на няколко създания, които изглеждаха така сякаш са направени от дърво. Или насечено дърво, след като Фръг е приключил с тях.
След като се представям, Фръг обяснява, че е таял надежда да стане герой. Казва, че мога да бъда първият, който ще пише за неговите подвизи, като се започне с последиците от битката, която току-що е водил и спечелил.
„Когато искаш да станеш герой, тез типове са добър начин да се поупражняваш“, изсумтя варваринът. „Даже и онея истински герои все още си наквасват остриетата връз тях.“
„Ето и най-добрата част“, добавя той, преди да се наведе и да отмъкне монети от труповете, които е направил.
Посочвам, че клането на жертви и плячкосването на телата им не изглежда много героично. Фръг се почесва по брадата и се намръщва.
„Всички герои го правят“, казва той, макар че сякаш не е убеден в собствените си думи. „Ако всички герои го правят, няма как да греша. Нали така?“
Завършвайки с тези думи той отново изсумтява, грабна тежката си брадва и хваща пътя надълбоко в гората."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1000_RadiantCreeps_LocNonHeroName" "Radiant крийп"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1001_DireCreeps_LocFieldNotes" "Намирам се в „Глигановата глава“, малка странноприемница в Хаупщат, когато варваринът Фръг прекрачва прага ѝ. Под мишница му има глава, носеща нещо, което прилича на маска, направена от кост.
„Това допуска ли ме ТУК?“, запитва той гневно бармана. „Защото всеки проклет бар за герои твърди, че не е достатъчно.“
Барманът предпазливо заявява на Фръг, че е добре дошъл и може да седне, където си поиска. След като варваринът си купува пиво и се настанява тежко на малка маса, решавам да рискувам поредната среща.
„О, това си ти“, казва той. „Да, замислих се относно това, което каза, и реших да не търся да убивам повече от тези дървесни типове. Не, освен ако те не започнат нещо.“
„Вече преследвам само тея типове.“
Той се подхилва гордо и посочва маскирания череп, който е донесъл в бара. Както маската, така и раната, където Фръг е обезглавил нещото, са ужасяващи гледки.
„А и тея също имат монети.“, усмихва се Фръг.
Посочвам, че убиването на различни създания и плячкосването на трупове им не е огромно подобрение спрямо предходното му поведение.
„На някои хора просто няма угаждане!“, изкрещява варваринът. „Остави ме да си подпийвам!“
Така и сторих. Знам ли какво би направил Фръг за монетите в моето портмоне."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1001_DireCreeps_LocNonHeroName" "Dire крийп"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1002_Courier_LocFieldNotes" "Даз Кардъл рине оборски тор, останал след едно от стотиците малки, жизнени товарни магарета, пасящи по зелената трева в едно от многото добре поддържани полета на „Развъдника за куриери на Кардъл“. Забелязва ме, докато се приближавам, обляга се на лопатата си и забърсва челото си.
„Идвате да търсите куриер ли?“, пита той. „Клиентите ми обикновено са малко по-едрички от теб.“
Казвам му, че просто искам да го разпитам за неговия бизнес, а той с радост се съгласява да побъбрим… стига да взема свободната лопата и му помагам с работата.
„Винаги има търсене за мои куриери“, казва той, лъчезарно горд, докато грабва поредната пълна лопата. „За мой късмет, те се развъждат така, че направо не е за вярване.“
„Някои клиенти се връщат редица пъти в рамките на един ден“, казва ми той. Отдава успеха си на две правила, които нивга не нарушава. Това да се уверява, че товарните му животни са силни и здрави, а другото е никога да не пита купувача за какво ще ги използва.
Той погалва куриер и го захранва със залък от джоба си. Очевидно е, че го е грижа за тях. Не споменавам какво е възможно да им се случи, след като са продадени."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1002_Courier_LocNonHeroName" "Куриер"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1003_Tormentor_LocFieldNotes" "„Странно, нали?“, каза Грен, примижавайки срещу слънчевата светлина към гигантската окована кутия, но някак си витаеща точно над близкия хребет. „Това нещо просто се появи един ден. Нямам представа кой го е поставил там или защо.“
Кутията всъщност беше странна. Рееше се високо във въздуха, блестейки, с мъглив кръг около нея. Земеделците в селото на Грен бяха озадачени, когато се появи. След това се уплашиха. А страхът кара хората да правят глупави неща.
„Съпругът ми Шев, мир на праха му, събра куп други земеделци, за да го съборят“, каза тя. „Шев нивга не е ставал за нищо, но се надявах, че някои от останалите хорица щеше да проумее нещо.“
Така и не стана нищо. Вили, камъни, брадви, нищо, което хвърляха по него, сякаш не го нараняваше. По-лошото е, че атаките им някак си се отразяваха обратно към тях, убивайки самите земеделци. Сега Грен се грижи за своята реколта самичка. А що се отнася до куба?
„Не вреди на никого“, каза тя. „Е, освен на онези идиоти, които се опитаха да го наранят. Плюс това се отървах от Шев, заради него… Така че не е толкова лошо.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1003_Tormentor_LocNonHeroName" "Мъчител"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1004_Roshan_LocFieldNotes" "„Roshan? „О, той може да бъде убит… и още как“, похвалва се посивелият воин Бариос. Той използва единствената му останала ръка, за да завърти шиша, на който печеше заек. „Но да Ви кажа, той не дава лесно.“
Навремето Бариос е бил член на „Алената петорка“. Пословична банда продажни мечоносци, наети от градския съвет на Кримуол, за да убият античното създание. Като смъртоносна сила, те бяха ударили бързо, но Roshan беше отвърнал на удара по-силно. Само двама от „Алената петорка“ избягали от ямата на създанието, а единият бил ранен безвъзвратно. Roshan оцелял.
Когато разнебитеният и по-ловък Бариос се завърнал в Кримуол, този път той събрал много по-голям контингент от воини, магове и герои. Обещанието за слава, съкровищата на Roshan и щедрото благосъстояние от хазната на Кримуол утвърдиха стъпките им. Все пак, беше необходимо всяко заклинание и острие… До последното налично, така най-сетне да повалят звяра. Ръката, с която Бариос боравеше с меча, беше най-малката от загубите им.
„Но… Оказа се, че не го наричат проклетият безсмъртен Roshan напразно“, въздъхна воинът. „По времето, дорде се завърнахме в Кримуол, той пак се беше появил, сякаш нивга не сме одраскали и люспа по тялото му.“
„Така и не получих тая плячка“, измърмори той, разпалвайки огъня."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1004_Roshan_LocNonHeroName" "Roshan"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_100_Tusk_LocFieldNotes" "„Няма да си никакво предизвикателство за мен“, изкиска се сподавено Tusk, когато за пръв път го потупах по рамото. „Няма да се сражавам с теб, мъничко елфче. В това няма развлечение.“
Може би безразсъдно, бях прекъснала пийването му, докато седеше в шумна бирария насред мразовития град Кобалт. Очите му се стрелкаха насам-натам, докато стискаше и отпускаше юмрук с нахлузена рицарска ръкавица. Другата му ръка не се отдалечи много от масивната халба пред него.
Когато му обясних, че не съм дошла да търся сражение, а че се надявам да пиша за подвизите му, той се разсмя силно.
„Защо ще си даваш труда? „Всички вече знаят за подвизите на Tusk“, каза той, докато блъскаше по масата за поредното пиво. „Най-добрият боец в замръзналото царство. Най-добрият войн навсякъде.“
Това долетяха до ушите на даден трол наблизо, който избухвам в смях и се изправи срещу Tusk. Това беше лоша идея. По-бързо, отколкото бихте очаквали, зверският скандалджия се изправи. Дори още по-бързо, той халоса опонента си достатъчно силно, че чух седем ясно доловими пукащи звука. Не мисля, че никой от тях би трябвало да се издава от черепа на трол. Нявгашната шумна тълпа бе замълчала. Tusk се огледа наоколо, търсейки пореден претендент. Някакъв друг претендент. Не можех да преценя дали изглеждаше така, сякаш очаква или е отчаян. Така или иначе, никой не дойде.
„Тук няма добри свади“, измърмори разочаровано Tusk. А с тези думи той се сви на бяла топка и се търкулна навън в студа."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_100_Tusk_LocHeroName" "Tusk"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_101_SkywrathMage_LocFieldNotes" "Ако би трябвало да избера една дума, с която да опиша мага, познат като Драгонус, тя би била „впечатляващ“… Въпреки че „сухар“ би била достоен втори избор.
Той брани Тръненото гнездо в Страховития орлов полог, когато го моля да ми отдели малко. Той отказва да откликне, а един услужлив минувач ми предлага да се върна за смяната на караула седем часа по-късно. Когато най-сетне се завръщам, той е сменен от плещеста нелетяща птица на име Гракъл.
„Нелетящите са също толкова компетентни, толкова уважавани, колкото и знатно родените“, изсумтява той, макар да го казва така, сякаш човката му все още не е свикнала с лъжата.
Драгонус, Skywrath Mage, марширува официално, докато говори. Изглежда той никога не счита, че е извън служба. Най-малкото, той прекарва свободното си време, говорейки само за службата.
„Да браниш кралицата е най-висшето призвание, към което някой би могъл да се стреми“, казва ми той.
„Истинската кралица“, пояснява той. „Страховитият орлов полог вече се управлява от своя законен владетел“, гласът му ехти гръмко през величествените зали на полога. И този път вярвам на чутото. За първи път долавям блясък в очите му и едва доловим намек за горда усмивка."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_101_SkywrathMage_LocHeroName" "Skywrath Mage"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_102_Abaddon_LocFieldNotes" "Така и не съм се доближавала до извора на Авернус. Малцина успяват. Това не е дворцов фонтан, а пукнатина под кулата, кървяща мъгла, гъста и черна като мастило от калмар.
Вдишайте я, казват обитателите, и получавате странна мощ и видения. Също така твърдят, че загадъчният лорд Abaddon е вдишал толкова много от нея, че е по-скоро мъгла, отколкото човек. И тъй, за да опознаете мистерията, трябва да опознаете мъглата. Проблемът е, че жреците, които го пазят, трябва да Ви допуснат вътре, а те няма да го сторят.
Така че направих следващото най-добро нещо. Говорих с онези, които бяха влезли.
Една чистачка беше усетила полъх. Оттогава не е спала, само бленува повторението на собствената си смърт. Един рицар, на времето е „вкусил“ мъничко, сега удря с юмруци портите на крепостта до окървавяване, умолявайки за още.
Какво е усещането? Според техните обяснения… студено и… със съзнание. Като непознат, ровещ из мозъка Ви, понякога оставящ нещо лъскаво след себе си.
А що се отнася до Abaddon? Това, което той получава от цялата работа… Е, това си е между него и мъглата."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_102_Abaddon_LocHeroName" "Abaddon"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_103_ElderTitan_LocFieldNotes" "Високо връз назъбено, опечено от слънцето плато в пустошта на хаоса, се спънах под скалист навес за сянка. За моя изненада, там вече беше подслонена поредица от стенописи, чийто пигмент бе също толкова напукан и античен като пейзажа.
На пръв поглед те приличаха на мит за сътворението. Най-старите изрисувани изображения показват титанични фигури, оформящи планини и изливащи океани, сякаш самата вселена е глина.
Тогава най-великата сред фигурите разбива света… Очевидно случайно. Една подир друга, по-нататъшните рисунки, направени от разнообразни ръце, го показваха как старателно закърпва парчетата обратно с фрагменти, взети от кой знае где. Междувременно, по покрайнините се суетят малки фигурки, вероятно самите художници. Проследих една от рисунките с пръст. Платото се разтресе. Вероятно просто съвпадение.
И тогава ми просветна… Това не беше мит за сътворението, а предупреждение. Които и да са били тези художници… Или каквото и да им се е случило, тяхното послание е оцеляло напълно непокътнато през хилядолетията: „ОПАСНОСТ — СТРОИТЕЛНА ЗОНА.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_103_ElderTitan_LocHeroName" "Elder Titan"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_104_LegionCommander_LocFieldNotes" "Величественият императорски дворец на Каменнозална се извисява над останалата част от града, а педантично изградената нова каменна зидария е кърпила части, сринати от ордата от бездната години по-рано. Нещо друго ново… Здрава желязна ограда, опасваща структурата.
Император Галаний е зает (императорски жаргон за това, че той е „твърде важен, за да разговаря с някаква писарушка“), но дворцовият разпоредител, представителен мъж на име Лорат, ми предлага мъничко време.
„Градът все още е в процес на възстановяване години по-късно“, монотонно изрича той. „Но нямаше да има нищо за възстановяване, нямаше да има кой да го изгради наново, ако не беше Тресдин.“
Като командир на превъзнасяния Бронзов легион, Тресдин е била от ключово значение в прогонването на демоните, които били държали града под обсада. Дорде легионът бе боязлив, тя предизвикала лидера на ордата от бездната да се бие. Напук на привидно непреодолимите пречки, тя била победила.
„Тъй като лидерът им бил победен, ордата била изпратена обратно в бездната“, казва Лорат.
Той добави, че я е виждал да се сражава един срещу друг със свирепи врагове и да отблъсква цели патрули от нашественици. От неговата изгодна позиция нависоко в кулата, разбира се.
„Тя отиде да търси отмъщение над онез, що съсипаха града ни, но ако Каменнозална нявга има нужда от бранител, Тресдин ще бъде тук.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_104_LegionCommander_LocHeroName" "Legion Commander"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_105_Techies_LocFieldNotes" "Приглушените, далечни експлозии ставаха все по-силни, докато бродех неотстъпно из Земите на скръбта. Обгорелите следи и кратерите по песъчливия терен също водеха пътя. Както се оказа, наемането на водач, който да намери проницателните хорица, познати като Techies, се оказа ненужно… Което беше добре, тъй като този, с когото се бях заел, стъпи на мина и се взриви на около километър и половина по-назад.
Най-сетне се натъкнах на тях, докато бърникаха някакви жици, прикрепени към голям дървен сандък, от чийто страни се ръсеше барут.
„Хей, искаш ли да скиваш как нещо да бумти?“, изписука най-едрият от тайфата.
„Ако ли не, по-добре извърни поглед“, измърмори кльощавия сред тях, дъвчещ пура.
Обясних, че бих била възхитена да видя експлозия, при условие че първо да ми отговорят на няколко въпроса.
„Това обикновено дава отговори на всички въпроси“, рече кльощавият, хвърляйки ръждива метална топка върху една дюна. Експлозията ги запрати в пристъпи от смях.
Упорито продължих да се боря, питайки какво ги е накарало да се присъединят към битката на Античните.
„К'во е туй античен?“, додаде се гласец от бурето връз гърба на едричкия."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_105_Techies_LocHeroName" "Techies"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_106_EmberSpirit_LocFieldNotes" "„Ти не си воин“, каза пламтящият воин Кшин с дълбок и спокоен глас.
Колебливо обясних, че всъщност не съм. В действителност бях странствала из Ридаещите планини дни наред, търсейки Пламенната крепост, не за да се науча да се сражавам, а за да науча повече за него. За щастие, Кшин, Ember Spirit, не се обиди от това.
„Познанието също е жизненоважно“, рече той, подканвайки ме да седна до него. „За подхранване на умовете.“
Стоях на известно разстояние. Не беше зложелателен, но все пак излъчваше неловка топлина.
Кшин разказа как в човешката си форма бил учил, както за воин, така и за поет. Посредством мъдрост и сила той бил усвоил озадачаващото бойно изкуство, познато като задълженията отредени за пазителите на пламъка. Оттам насетне той се стремял да ги предаде и на други. Не отнело много време за мълвата да достигне до погрешните уши.
„Нямаше никаква оправия тогаз. Преследваха ме прекалено много“, обясни той.
Те убили Кшин, но делото на живота му било вдъхновило Пламтящото божество, което го върнало обратно като Ember Spirit. Кшин продължи да ми обяснява за мъдростта на пламъка. Самите му думи бяха като парлив огън — невъзможни за схващане, но би било неразумно да бъдат игнорирани."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_106_EmberSpirit_LocHeroName" "Ember Spirit"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_107_EarthSpirit_LocFieldNotes" "Каолин стои с кръстосани крака на зеленикав високопланински склон с изглед към оскъдна корундова мина. Почесвайки брадичката на бебе арчитрекси страйдър, нежността му сякаш противоречи на грамадата, която той представлява. И все пак, някак си… е точно това, което бихте очаквали.
Докато разговаряме, той използва необозрима сила, така че да накара някакво камъче да криволичи на зигзаг, с което страйдърчето да играе на гоненка. Неоспоримо е очарователно.
Нявга той бил велик генерал, чиито подвизи били увековечени в камък. Но нефритът, който препускал през земята, също така носел и нейния дух. Нефритът изпълнил статуята на Каолин с този дух. Сега познат като Earth Spirit, той притежава съзнание, което се извисява над обсега на каменната му форма.
„Моите познания струят от първичните сили, които са образували тази земя, до дълбините на моретата“, казва ми той.
Новата му цел — „Да защитавам беззащитните. Да унищожа туй, що живее само, за да унищожава.“
Докато ставам да се разкърша, моят участък от отвесната скала внезапно се срутва. Падам, крещейки доста и се моля на всеки бог, за когото се сещам. Но тогаз, спускането ми бавно се преобръща, дорде отново не се изправям лице в лице с Каолин.
„Всички идем от земята, но днес ти няма да се завърнеш в нея“, казва ми той, усмихвайки се.
Благодаря му изобилно и за днес приключвам със склоновете, оставяйки го да се потопи в размишленията си."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_107_EarthSpirit_LocHeroName" "Earth Spirit"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_108_Underlord_LocFieldNotes" "Дори след години на реконструкция, все още има цели квартали в Каменнозална, оставени в руини след ордата от бездната. Не бях изненадан да науча, че това са по-бедните квартали, такива без богати търговци или амбициозни благородници, надяващи се да бъдат хвалени като спасители. Но отколе вярвам, че огорчените хора разполагат с най-добрата памет. Ето защо се отправих към тези квартали.
Жителите бяха повече от нетърпеливи да говорят, включително осакатени войници, които са имали късмета да оцелеят в тази битка. Със значително презрение те говореха за арогантността на Бронзовия легион и за нелепото им решение да кажат на гражданите да останат по домовете си. Те осъзнали грешката си, когато Врогрос, Underlord, по-голям от всеки брониран фургон, си проправил пътя с нокти през градските стени, сякаш били направени от хартия.
Казаха, че от Underlord от бездната отскачали мечове, стрели и балисти. Когато снарядите удряли това нещо, един от тях рекъл, „Звучи така, сякаш стомана стърже по камък“.
Тогаз Врогрос отворил портал. И до последния войник, никой не смееше да продължи историята по-нататък."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_108_Underlord_LocHeroName" "Underlord"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_109_Terrorblade_LocFieldNotes" "Въздържано от магически знаци и свещи, лилавото дяволче се носи връз пентаграмата, която алчен за пари магьосник ми беше отдал за следващия час. След като беше изпълнил своето призоваващо заклинание, магьосникът бе тръгнал да се занимава с останалите си клиенти.
Озкавошкият ми не е перфектен, но ругатните имат свойството да се открояват на всеки език. В крайна сметка дяволчето ми казва защо адският род се бои толкова сериозно от Terrorblade.
Дори демоничните Лордове, от които Terrorblade бил крал, не смеели да се опълчат срещу него сами. Те били сключили пъклен пакт, така че да се обединят дорде го преследват. Изпратили комбинираната мощ на своите Гневни гвардейци, обаче никой от тях не се бил завърнал.
Бушувайки от могъщество, след като изпил дяволитите им жизнени сили, Terrorblade не можел да бъде разгромен. Той можел само да бъде призован с портал в Пагубното изгнание, затвор, познат като Пъкъла на пъклите. Но дори туй не могло да го удържа за дълго.
Дяволчето е на път да ми покаже огледален къс, който бил откраднат от руините на Пагубното изгнание, след като Terrorblade го бил заличил. Но точно тогава кихам и издухам свещиците, прогонвайки го… Надявам се… Възможно е да съм го освободил. Предполагам, че така е по-добре. Той ме притискаше да подпиша куп неща, които не бях си направил труда да прочета, и малко остана да получи подписа ми."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_109_Terrorblade_LocHeroName" "Terrorblade"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_10_Morphling_LocFieldNotes" "„Кметицата ще Ви приеме сега“, изхриптява асистентът ѝ, сочейки дъбова врата от северната страна на всекидневна, където досега чаках.
Малкото селце Розовоотдолно е последното местенце, где е докладвало, че някой е забелязал загадъчното създание, познато само като Morphling. То беше слабо населено… Нивга не видях повече от едно лице в даден момент.
Пристъпвам през вратата в стая с аромат на лавандула, когато кметицата влиза в своя кабинет от друга врата в източната му част. Здрависваме се. Нейната ръка е потна.
„Не задавайте прекалено много въпроси за Morphling“, предупреждава тя с изненадващо нисък глас.
Създанието било пристигнало преди дни и незабавно било нападнато от боязливите селски жители. То се отбранявало, но внимавало да не нанася вреди, казва кметицата. Евентуално жителите осъзнали, че то нямало лоши намерения и спрели да се сражават.
„Минала и заминала вода под моста“, казва кметицата. „Сега има други дела, с които трябва да се заема.“
Тя се отправя обратно към вратата, през която беше влязла. Отваря я, а аз виждам труповете вътре. Десетки тела… Подпухнали… Удавени. Лицето на кметицата потрепва и за мой ужас се преобразува в моето."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_10_Morphling_LocHeroName" "Morphling"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_110_Phoenix_LocFieldNotes" "Бях ходил до три града, за които се твърдеше, че Phoenix е посетил, но досега нищо, с което бих могъл да разговарям, не се надигаше от никаква пепел. Макар да не виждах никакъв Phoenix, следвайки стъпките му, въпреки това се натъквах на предостатъчно много пепел. Обхващаща цели градове, от дървени греди до рухващ гранит. Що се отнася до това къде бяха се дянали всичките хора… Е, насред всичките по-големи купчини пепел с размерите на сгради имаше много по-малки купчини пепел по улиците, така че имах някакво предположение. Изглеждаше така, сякаш нямаше да получа никакви интервюта. Трябваше да подходя академично.
И тъй, аз съм 19 етажа надолу в дебрите на Виолетовите летописи, когато намирам досието, за което шайката от вехтошари ми беше разказала… Подвързани документи с гравюра на Phoenix връз корицата. Намира се в невъзможна за повдигане кутия с дебели стенни, направена от опушен подобен на диамант камък и осеяна със следи от обгаряния по всичките ѝ страни.
Досието започва с хипотези относно минималните безопасни разстояния и кои екзотични минерали от дадени области биха могли да удържат пламтящата птица. По-голямата част от досието е непонятна… Драскулки на символи и цифри до фрази като „честота на запалимост“ и „коефициент на нажежаване“ върху обгорени страници.
Кутията била намерена, като по чудо непокътната, насред стъклен кратер в поле от втвърдила се разтопена скала. Предполагам, че изследователите е възможно да са преценили погрешно минималното безопасно разстояние. Но пък добра работа що се отнася до кутията."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_110_Phoenix_LocHeroName" "Phoenix"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_111_Oracle_LocFieldNotes" "Често се твърди, че съдбата е благосклонна към смелите. Но както съветниците на Саймъри осъзнали, докато били изправени пред своята абсолютна разруха, съдбата в действителност е благосклонно към онзи, когото ѝ скимне.
Нериф, Oracle, бил поредният от дълга поредица оракули, служещи на Тържествения крал, но вместо да предсказва бъдещето, както правели другите, той сякаш имал начин да го оформя. Адски решително устремен да завладява нови земи, последният Тържествен крал вярвал, че Нериф е тайно оръжие. С някой, който можел да променя волята на реалността под негово командване, той нивга веч не щял да загуби друга битка.
Дорде един ден Нериф отказал да предрече победа.
„Просто казах на краля, че ситуацията може да се развие и по двата начина“, бръмчеше гласът му в главата ми.
Така и станало. Войниците едновременно умирали и живеели. Битката била спечелена и загубена по същото време. Реалността се била разцепила на две, както и съзнанията на воюващите страни. След това се разцепили отново. И отново.
Дали Нериф оформил това бъдеще, създавайки безконечни противоречиви реалности, за да унищожи Тържествения крал и да се освободи? Изглежда, че и самият той не знае.
„Не виждам миналото. Само бъдещето“, рече той.
А що се отнася до това какво вижда той да ме очаква в моето бъдеще… Предвид съдбата на предходния му господар, предпочитам да не знам."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_111_Oracle_LocHeroName" "Oracle"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_112_WinterWyvern_LocFieldNotes" "„Невъзможно е да избера само една“, лъжа аз.
Аурот ме беше попитала дали съм чела нейните произведения, а когато излъгах и казах, че съм, тя ме запита коя от нейните поеми ми е любима.
Трябваше да излъжа. Не бях преживяла мъчителното прекосяване на неплодородната тундра на Ледоостанково само за да обидя Winter Wyvern и тя да ме замрази до смърт. Така или иначе щях да умра от студ и без нейната помощ, ако скоро не намеря огън.
Също така не мога да ѝ кажа, че съм избягвала нейната проза, защото рецензиите бяха язвителни. За жалост, уменията на Аурот са на бойното поле, колкото и нея да ѝ се иска да вярва другояче.
„Би трябвало да си сътрудничим“, изсъсква тя с надежда. „Тук е такава рядкост да се срещна с колежка авторка.“
Макар държанието ѝ е топло, дъхът ѝ ме смразява до костите. Кимвам убедително, така че да го различа от треперенето си.
Тя се усмихва широко, оголвайки острите си зъби, кожестите ѝ криле проскърцат, докато ги разпростира по цялата ширина на обширната си библиотека. Намигва. „Отлично“, казва тя, преди да излети през масивен прозорец. „Защо не ни дам нещо впечатляващо, за което да пишем?“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_112_WinterWyvern_LocHeroName" "Winter Wyvern"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_113_ArcWarden_LocFieldNotes" "„Близките на себе си не знаят какво отчаяние причиняват“, казва неподвластното на времето същество, стоящо до мен.
Зет, познат като Arc Warden, и аз стоим до каменни колони, насечени и обгорени. Насред тях, обграден с кръв и вътрешности, макар и слабо, блести вир.
Зет отделя миг, за да обследва щетите. Проницателно чувство на разочарование пронизва онуй, що инак беше изглеждало като необятен стоицизъм.
Той обяснява, че нявга е бил част от по-голямо цяло, което нарича „Единството“. Когато вселената била създадена, това по-голямо цяло някак си било разцепено, два от неговите фрагмента. „Близките“ на Зет, Dire и Radiant, съперничещи си да заявят космоса и да подчинят всичко, що съществува, в служба на техните нужди.
„Това не бива да бъде позволено“, предупреждава той. „Себе си е пленявал близките си и преди. Себе си ще го стори отново.“
„Само като се овладеят враждуващите страни…“, казва той, „Тогаз хармонията може отново да се завърне към космоса.“ А ако това се окончае с неуспех?
„Дисхармонията не бива да възтържествува“, казва той. „Ни един от близките на себе си не бива да възтържествува. Всинца трябва да бъдат единни. Инак всичко останало требе да бъде разрушено.“
Бих се молил на боговете Зет да съумее пак да изкове „Единството“ успешно. Само дето току-що бях разговарял с едно божество, а то изглеждаше така, сякаш вече се е захванало, така че да се погрижи за тая работа."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_113_ArcWarden_LocHeroName" "Arc Warden"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_114_MonkeyKing_LocFieldNotes" "Макар боговете да имат безгранична сила, те не са благословени с безконечно търпение. Не че на Сън Уконг му е пукало относно това. За Monkey King, възцаряването на хаос само по себе си било награда. Такава, за която той бил платил своя дълг.
Бях се надявала да го разпитам за неговото покаяние, половин хилядолетие, притиснат под планина, след като бил раздразнил боговете малко повечко, отколкото е трябвало да си позволява. Но Сън Уконг се оказа далеч по-лукав, отколкото се подразбираше от историите.
Зърнах го мимолетно, сгушен между разлистените клони връз високо дърво. След това го забелязах да подскача весело през горска поляна, преди напълно да изчезне в мъничък гъстак от дървета, които се кълна, че не бяха там само миг по-рано. Дали всичко това беше илюзия? А може би самозаблуда?
И винаги… Ама винаги, армия от проклети маймуни… Крещящи, кикотещи се, грабеха моите бележки и крадяха всичките ми проклети моливи, преди да отпрашат незнайно где. Поне се въздържаха от хвърлянето на изпражнения. Освен тази, и мисля, че тя го направи само защото знаеше, че това ме безпокоеше.
Честно казано, беше изтощително и само след няколко дни в полеви условия, трябваше да призная — бях надвит. Ако Monkey King е вбесил божествените тела, каква надежда имаше за мене?"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_114_MonkeyKing_LocHeroName" "Monkey King"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_119_DarkWillow_LocFieldNotes" "Състезателната писта в Белия Шпил е наполовина пълна с пияни негодници от всякакъв вид, които ликуват или ругаят, дорде куриерите се надпреварват по трасето.
Близо до предната част намирам Мирешка Слънчевейка, Dark Willow, гледаща събитието хладнокръвно с фиш за залагане в ръка. Тя вижда, че я гледам, и прехвръква до мен.
„Опасно място за някоя като теб“, казва тя, а гласът ѝ е мелодичен, но с проницателност. „По-добре внимавай да не те намушкат.“
Изпелтечвам, че в действителност съм дошла да намеря нея. Докато сторя това, мъничко духче се рее към нея, подавайки ѝ монета, която тя приема с намигване.
„Няма кой знае какво да се каже, наистина“, споделя Мирешка. „Родителите ми бяха тъпанари и задръстеняци… Колкото по-малко се споменава за тях, толкова по-добре. И тъй, поех по свой собствен път.“
Духчето ѝ поднася поредната монета.
„Работата в този свят опира до това, че трябва сама да си намираш забавление“, намигва тя отново.
Сега духчето ѝ носи пълна кесия с монети. Позната кесия с монети. Посягам към колана си и намирам, че моята е изчезнала. Дорде погледна обратно там, где Мирешка е била преди миг, тя също вече е изчезнала."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_119_DarkWillow_LocHeroName" "Dark Willow"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_11_ShadowFiend_LocFieldNotes" "Рицарите от Базалтовите равнини са горд и благороден орден. Също така се оказва, че те са с трагично недостатъчен персонал. Знайни с неуморното си разчистване по Полетата на сечта от немъртви и демони… Аз съм шокирана от това колко малцина от тях има.
„Привет и добре дошла“, казва техният полеви генерал, Ендалор, докато крачи през угарните равнини, за да ме посрещне в покрайнините на лагера им. „Надявам се, че пътуването Ви е било безметежно?“
След изобилие от формалности, го питам за Нивга-веч, Shadow Fiend. Самоувереният му маниер се разколебава за миг, преди да се възвърне.
„Т'ва беше битка, каквато се надявам нивга да не видя отново“, казва той. „Захванахме се с нападения над гнусния демон от всички ъгли. Уви, сенчестата му форма пропъждаше всякакви способи на нападения.“
Ендалор разказа за това как един подир друг хората били покосявани… А Нивга-веч заявявал душите им една подир друга. Срещу него се опълчили стотина човека. Дузината останали верни рицари в тоз малък лагер били всичко, що оцеляло.
„Моята клетва ме запрещава да думам уклончиви приказки“, свежда глава той. „Тая мерзост ни отблъсна назад. Shadow Fiend остава едничкият враг, когото така и не сме превъзмогнали.“
„Той остава едничкият враг, когото се надяваме нивга да не срещнем отново.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_11_ShadowFiend_LocHeroName" "Shadow Fiend"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_120_Pangolier_LocFieldNotes" "Местните жители в една старомодна странноприемница в Белия Шпил ме заливаха с разкази за подвизите на Донте Панлин, когато самият прочут дързък авантюрист се появи.
„Казаха ми, че разпитвате за мен“ измърка той, намигна и наклони шапката си. „Това, което не ми казаха, е колко сте ЗАШЕМЕТИТЕЛНА. Донте Панлин, на Вашите услуги.“
Той се поклони дълбоко, хвана ръката ми и я целуна, преди да се приплъзне в креслото напреко от моето. Не би било прекомерно да се каже, че останалите край масата бяха прималели.
„Вероятно бихте искала да чуеш за онзи път, когато повалих великан?“, перчейки се рече Панлин. „Или пък онзи друг път, когато повалих гигант? Дракони? Демони? Деспоти?“
Той изразява чрез мимика велики битки, дорде развива безчет щателно подробни истории за избавени монарси, спасени села, разгромени чудовища, всяка все по-обстойна от предишната. Вече бях чула редица от историите, а версиите на Донте се люшкаха нейде между „диво преувеличение“ и „откровена лъжливост“.
Ясно бе, че Pangolier разполага с порядъчно много обожатели. Но никой не обожава Донте Панлин повече от самия него."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_120_Pangolier_LocHeroName" "Pangolier"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_121_Grimstroke_LocFieldNotes" "В безжизнения централен храм на Ашкавор се таи рунически камък, очернен от засъхнало мастило и стара греховност. Той е от онзи сорт артефакти, които тихо крещят — „Тук са се случили лоши неща“.
В действителност, тук се е случвал свещен ритуал. Посветените го изрисували с магическо мастило, за да обвържат душите си към хората, превръщайки се във възнесени.
Дорде Grimstroke не съзрял благоприятна възможност там, где другите виждали само традиция. Той подобрил мастилото, стремейки се да подсили неговата мощ, а следователно и своята собствена. Всеки, попаднал в последствието на процеса, бил си го причинил сам.
Ето тъй той пренаписва историята. Сега… Нека да изстържем покритията от самовъзвеличаващата се преструвка.
Изпълнен с копнежа да се извиси все по-високо, той притурил към мастилата си запретена сукървица. Лоша идея… Имало си причина това да бъде запретено. Той си спасил кожата, като превърнал всинца из Ашкавор в чудовищни сенки, зачерквайки цялата си цивилизация с един-единствен щрих.
Това са основните факти. Сигурен съм, че той би се радвал да преливам в излияния за грандиозните му проекти да изографиса света по негов образ и подобие. Няма да го сторя. Достатъчно мастило вече е пролято в името на Grimstroke."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_121_Grimstroke_LocHeroName" "Grimstroke"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_123_Hoodwink_LocFieldNotes" "Всеки водач покрай горичките на Томо'кан ми предаде едно и също предупреждение — „Не се опитвай да намериш Hoodwink“. Така че не го сторих. Вместо това, оставих Hoodwink да ме намери. Направих си лагера и разположих няколко примки, които бях взел от Rattletrap, за да спра по-малко умните хищници. А, теоретично и да заблудя Худуинк, че си има работа с тъпанар. Дори преди да успея да се престоря, че заспивам, летящ жълъд откъсна кора от дъба над главата ми.
Беше по-дребна, отколкото очаквах, арбалетът ѝ бе почти толкова голям, колкото самата нея. И все пак тя го държеше с повече авторитет от всеки обучен член на Бронзовия легион.
„Никой не залага капани в МОЯТА гора“, презрително рече тя.
Спокойно признах своето хитруване и отправих молба за интервю. Тя поговори на драго сърце… И то как само. Говори за храната, която е взела от торбата ми. Говори за златото, която е откраднала от моята кесия. И говори за насоките относно това как да напусне горичките на Томо'кан, преди да си промени мнението. Тя ми върна примките обратно… Насечени на парчета. Откровено казано, беше повече, отколкото очаквах."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_123_Hoodwink_LocHeroName" "Hoodwink"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_126_VoidSpirit_LocFieldNotes" "„Вашата реалност е мимолетна“, казва Инай, Void Spirit, който ми направи услугата да пътува до собствения ми дом за интервю. Това е добре дошъл жест, макар и такъв, който за него не коства нищо.
„Тя е само едничка от безконечни реалности, прегъващи и разгръщащи се както поотделно, така и връз една към друга.“
Това е най-смисленото нещо, което е изрекъл в часовете, през които хортуваме, поне за моите уши. Ако го помоля да перифразира или да разясни… Той просто ме поглежда някак безизразно.
Това, което бях способна да баберкувам оттук-оттам, е следното — Инай пътува през реалности, в стремежа да се увери, че те няма да се отклонят от своето предопределено минало. Но него не е еня да говори за себе си. По-скоро проявява интерес към съществуването като цяло. Думите му несъмнено биха смутили дори най-великите мислители. А аз не съм сред тях. „Мм-хмм“, казвам аз, драскайки в бележника си.
След особено дълъг монолог, той пита — „Схванахте ли всичко това?“
Лъжа и казвам, че съм. Стоическото му изражение придобива скептичен нюанс. „Повтори ми го.“
Давам най-доброто от себе си по памет. „Ъъ… ти казваше, че съществуването е просто… итеративна рекурсия на онтологически… структури, струва ми се… и техния колапс настъпва под собствените им… епистемологии ли бяха? Епистемологични илюзии? Заблуди?“
С изсумтяване той отваря портал под себе си и изчезва в него. Нейде, где дори не бих могла да правя догадки.
Епистемологични противоречия. Ето какво беше."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_126_VoidSpirit_LocHeroName" "Void Spirit"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_128_Snapfire_LocFieldNotes" "„Да пра'иш неща, дет взривя'ат враговете ти, това не е трудно. Слез долу, Мортимър“, казва Беатрикс Snapfire.
Седим в нейната порутена барака насред знойната пустиня Нанарак, заобиколени от полускалъпени приспособления, направени с полусчупени инструменти. Посочвам, че експлодиралите съседски бараки биха навели на мисълта, че производството на боеприпаси не е толкова лесно, колкото тя твърди.
„Лесно е за всеки, който има поне капчица акъл“, поправя се тя. „Долу, Мортимър. Още чайче, драга?“
Гигантският ѝ питомец най-сетне спира да ми лиже лицето за достатъчно дълго, така че да мога да откажа предложението ѝ. Чаят е малко пикантен за моя вкус. Все пак е по-добре от курабийките, които бяха ДАЛЕЧ по-пикантни за моя вкус.
„Хорицата по тея краища нямат особено много акъл“, поклаща глава Беатрикс. „За тяхно щастие, имат мен и Мортимър. Мортимър, ДОЛУ!“
А с това тя започва да заварява дълга метална тръба към някакво ръждясало парче отпадък, което някак си изглежда дори по-старо от нея.
„Това, което всички те забравят, е, че барутът се слага НАКРАЯ“, неодобрително казва тя, цъкайки с език, докато някаква експлозия разтърсва разстоянието недалеч от нас."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_128_Snapfire_LocHeroName" "Snapfire"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_129_Mars_LocFieldNotes" "„Преди бях безочлив“, избумтява гласът на Mars, античния бог на войната, седнал връз величествения си златен трон. „Бях наперен. Воювах само за да видя ужасените лица на простосмъртните, дорде ги пронизвах с копието си.“
Ако днешната му сияйна тронна зала е знак за по-скромен Mars, той навярно е бил непоносимо арогантен преди. Масивни гоблени висят от всяка стена. Всеки от тях го ознаменува като победител в епична битка, предназначена да направи предходните такива на всички останали гоблени да изглеждат така, сякаш са нищожни. Дузини статуи се конкурират за пространство, всяка от тях илюстрира бога на войната в героична поза насред сражение, което създава впечатлението, че той безконечно се бори с други свои версии в някои от по-претъпканите ъгли.
Mars говори за това как вече не позволява на най-основните си импулси да го повеждат в битка. Той вече не жадувал за страха и уважението на простосмъртните. Но това нямало да го спре да разпалва война.
„Войната е необходима“, гласът му ехти из цялата масивна зала. „Демонстрира това кой е достоен.“
„Старите богове“, казва той, „са станали безучастни и слаби.“ Ето защо с новооткритото си смирение и отговорност, той е решил, че трябва да понесе бремето да управлява с желязна ръка над всичко, що вижда.
„Преди си мислех, че трябва да бъда крал на боговете, защото бях наперен и лекомислен“, признава той. „Сега виждам, че трябва да бъда… защото съм благоразумен.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_129_Mars_LocHeroName" "Mars"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_12_PhantomLancer_LocFieldNotes" "Азраит гледаше хрисимия поток на реката, стискайки копието си толкова силно, сякаш бе в битка. Но той нямаше никакъв интерес да говори за копиеносната техника, която бил използвал в битката срещу Страховития Магус Ворн.
Като се има предвид, че само той бил оцелял от своя народ след яростната атака, не можех да го виня. Той отхвърли въпроса ми с простото „Ние нямахме никакъв интерес от войните на останалите. Дорде те не ни натресоха своите войни.“
Завършвайки с това той отново се съсредоточи върху водата и изобилието от риби, плуващи в нея. Той ми каза кои са ядливи и кои са отровни, кои биха били лесен улов и кои биха се съпротивлявали. Не бях дошла за урок по ихтиология, но смяната на темата се оказа напразна.
И тъй, реших да се насладя на спокойствието от деня. Почти бях задрямала, когато видях как Азраит несръчно разчепква водата с оръжието си, прогонвайки всичките риби в ужасен пасаж към отсрещния бряг. Започвах да си мисля, че може би не е предназначен за простия живот на рибар… Дорде на отсрещния бряг не се появи копие на неговия лик, пронизвайки три от онези, които беше определил като най-ядливи, с едно-единствено пробождане. Оказа се, че бяха вкусно ядливи и таз' вечер ние се гощавахме с тях край огъня."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_12_PhantomLancer_LocHeroName" "Phantom Lancer"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_131_Ringmaster_LocFieldNotes" "Да река, че ковачът е човек с размерите на гранитна плоча би било в ущърб на самите плочи, но ето на… Този гигант стои тук, а гърдите му се надигат и отпускат от ридания. Седим в работилницата, изпълнена с боклуци, където той изработва резервни части за Ringmaster.
„Първо казах „Не!“, категорично. После той извади онова проклетото колело. Докат' се усетя, осъзнавам, че му подавам тези проклети зъбни колела, а аз и синчето ми сме наврени в претъпкана палатка за неговото „представление“.
Треперейки, той разбинтова левия си крак, смачкан до неузнаваемост от участието на тълпата в акт, наречен „Острие или сопа“. Но онуй, що наистина го прекършва, са разговорите за момчето му, което Коглиостро „доброволно“ избрал за акт с изчезване. Рекъл му, че ще го освободи от „Кутията“, ако зъбните колела на ковача проработят.
Предполагам, че така и е станало. На вратата се почуква и слаб гласец призовава… „Тате?“ Ковачът набързо докуцва до вратата и я отваря рязко. Това, което стои там, е по-скоро механизъм, отколкото момче. Оголени зъбни колела се въртят с бръмчене, извиват се пружини и малки мехове се надигат и отпускат. Ръчната изработка на ковача, използвана, така че да го измъчва още повече.
„Коглиостро ми каза да те наглеждам“, изчуруликва мерзостта, като механично накланя главата си на една страна.
Ковачът ридае. И да… аз също."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_131_Ringmaster_LocHeroName" "Ringmaster"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_135_Dawnbreaker_LocFieldNotes" "Обикновено, щом ми кажат да „вървя към светлината“, това би ме накарало да извъртя очи и да помоля да разговарям с някой, имащ малко по-малко нюх за драматична поезия и малко повече действителна информация. Но в случая с Валора, Dawnbreaker, това беше най-близкото, което селските жители покрай Сребронощните гори, можеха да ми предложат.
Тя била влязла в тази мрачна гора само преди няколко дни и свидетели на километри разстояние твърдели, че са видели ярки светлинни кълба да се появяват над дърветата.
За щастието на този пратеник, това не беше просто поредното преувеличение от страна на зяпнали селски жители, надяващи се да видят името си отпечатано черно на бяло. Намръщената атмосфера на Сребронощните гори още повече улесняваше проследяването на ярките проблясъци. Да не говорим за непрестанно нарастващата какофония от чука на Валора, който по равно разбиваше дърво, камък и неприятели.
Преди да ослепея… За щастие, само за седмица. Я зърнах за кратко. Жива звезда, разпръскваща настъпващия мрак само посредством силата на волята.
Прекалено много мрак е нещо лошо, считам, че всички сме съгласни да прокудим част от него. Но да прокудим всичкия мрак? Просто чиста, ослепителна яркост през цялото време? Успях да стана свидетел само на секунда от нейната утопия и ретините ми не бяха съгласни."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_135_Dawnbreaker_LocHeroName" "Dawnbreaker"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_136_Marci_LocFieldNotes" "Бяха ми казали, че Marci не говори, което само ме накара да искам да се запозная с нея още повече. Повярвайте ми, на този свят рядко се случва да имате репутация като тази на Marci, без тя да е съпроводена с просташко самохвалство.
За щастие, нейни познати на драго сърце говореха от нейно име в замяна на няколко монети. Срещнахме се в Сребронощните гори, където те разправяха надълго и нашироко спомените си, докато Marci крачеше наблизо, старателно наблюдавайки дърветата за завръщането на своята подопечна, принцеса Mirana. Всеки от тях имаше история, за която твърдяха, че са станали свидетели от първа ръка, и всяка от тях бе по-фантастична от предишната. С голи юмруци, или поне така твърдяха те, Marci била убивала бандити, армии и дори някой и друг бог.
Предвид невзрачния външен вид на Marci, подозирах, че всичко това са нелепости. Тоест, това бе така, докато Marci не подсвирна. Дорде обърнах глава, тя вече целенасочено рипаше навътре в гората. Нейните познайници обещаха, че няма нужда да я следваме, и тъй зачакахме. Скоро Marci се завърна покрита с кръв, вървейки с безупречната чистата принцеса Mirana до нея."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_136_Marci_LocHeroName" "Marci"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_137_PrimalBeast_LocFieldNotes" "Някои предполагат, че Primal Beast е само бебе. Оглеждайки отломките около бившето рибарско селище Андужар, те със сигурност носят следите от масивен гневен изблик на отроче. Обаче опустошението загатва за злост, която едно бебе не би могло да схване.
Цели сгради, разпарчетосани, докове, разбити на трески, цели лодки, разсечени на парчета по брега. Няма очевиден смисъл или причина зад яростта. Гражданите на селцето? Изчезнали. Само се надявам да са побягали, вместо да са били погълнати лакомо.
Така или иначе, добавете Андужар към нарастващия списък с колонии, които Primal Beast е заличил от картата. Имало е кратък отдих, когато създанието било подмамено в капан и обвързано от Gleipnir, мистична верига, предназначена да държи божествени същества. Но не можете да удържите задълго толкова могъщ и яростен звяр. Сега той потъпква земите безпрепятствено.
Докато оглеждам щетите, не мога да не си помисля следното — ако Primal Beast е само бебе, богове да са ни на помощ, ако родителите му нявга се мярнат."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_137_PrimalBeast_LocHeroName" "Primal Beast"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_138_Muerta_LocFieldNotes" "Собственикът на порутената, избледняла от слънцето странноприемница забърса челото си. Дори на сянката, предоставена от празното заведение, стоящо самотно насред пустите, прашни равнини, беше знойно горещо.
„Тя дойде от старо градче, наречено Скирм, което нявга се намираше точно ей там нейде“, рече той. „Тя беше просто хлапаче.“
„По тея места често се навъртаха бандюги. Наистина подли типове. Ограбиха всеки град на километри наоколо. Застреляха я студенокръвно. Избиха и роднините ѝ.“
Той наля и на двама ни по още един шот от някаква опушена течност, която ми изгори гърлото, но пък на него му развърза езика. Стига той да продължаваше с приказките, аз продължавах да се давя с тва нещо.
„А тогаз… Е, никой не знае какво станало тогаз“, той хвърли бегъл поглед насам-натам крадешком, преди да продължи. „Дочух, че била надвила самата Смърт. Носи се мълва, че тя търси отмъщение срещу онез, що са ѝ сторили зло.“
Той отново забърса челото си, но този път не бе зарад жегата. Човечецът беше пребледнял като призрак.
„Тея бандюги бяха безмилостна, свирепа тайфа“, прошепна той дрезгаво. „Божке, жал ми е за тях.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_138_Muerta_LocHeroName" "Muerta"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_13_Puck_LocFieldNotes" "Огромни многоцветни пеперуди пърхат сред блещукащите листа на Фейосенчестата гора в югозападен Ревтел. Бях слисана от техния прехвръкващ танц, когато фееричното драконче, познато като Puck, се появи из нищото над дясното ми рамо.
„Любопитно създание“, казва то. Гласецът му е колеблив и неестествено скован, сякаш имитира думи, които разбира само наполовина. „Що за сорт същество си ти?“
Преди да успея да отговоря, Puck прехвръквам в кръгове около един особено едър цинобърски молец, кикотейки се. Гледам го за миг, а после то премигва извън взора ми и пак се появява над лявото ми рамо.
„Попитах те що за сорт същество си ти“, повтаря Puck с нотка на раздразнение в гласеца си. Твърди се, че фееричните дракони живеят по-дълго от цели светове. Изглежда, че това не ги прави склонни да проявяват търпеливост.
„Аз съм дървесна елфка“, пелтеча аз. То протяга едната от четирите си трипръсти ръце и проучва лицето ми, опипвайки го. Пръстите му са меки като въздух и ухаят на диви цветя и сяра.
„Сякаш на допир не усещам да си направена от дърво“, иде откликът му. Усмивката му не дава никакви намеци относно това дали се шегува или ме обвинява, че лъжа.
Puck премигва извън взора ми отново. Пеперудите се разпръскват, а с туй в гората настъпва гробна тишина."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_13_Puck_LocHeroName" "Puck"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_145_Kez_LocFieldNotes" "Кривият клюн, луксозна механа високо насред облаците в Орловия полог, е претъпкан. Хавата тук винаги е била такава на Деня за възшествието, но тази година е различно.
Там, где обикновено е било пълно рамо до рамо със знатно родени, вече и по-нисичките птицеподобни обитатели са омешани в тълпата. Едно такова лице плъзва питие пред разпусната синя фигура на друг птицеподобен обитател, седящ срещу мен, и го потупва по гърба.
„Не се захванах с всичко това заради славата, но тря'а да призная, че е хубаво преимущество“, казва той.
Kez, както той е познат, използвал стомана и лукавство, за да помогне за детронирането на Империя, Узурпаторската кралица. Не било лесно задание, но му заслужило, а съответно и на неговите нелетящи побратими, уважение, което отдавна им било отричано. Дотогава те били възприемани като по-низша каста обитатели от горделивото население на Небогнявово.
„Притекоха ни се на помощ“, признава той. „Че ни беше и нужна… Наистина. Империя нямаше да се откаже току-тъй от короната си. Това коства купища кръв.“
Тея дни Kez странства из земите в дирене на нови неправди, които да поправя, като обикновено се завръща в Орловия полог само за най-голямото градско празненство. Нелетящ му подава поредната халба.
„Безплатната пиячка също не е кофти преимущество“, подхилва се той."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_145_Kez_LocHeroName" "Kez"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_14_Pudge_LocFieldNotes" "Добродушкова се държа така, сякаш възлагайки ми да пиша за Pudge е било дар, но това бе прозаично. Кого го му дреме дали читателите обичат истории за това колко на Pudge жадува касапницата? Не те са онези, дето трябва да се доближат до куките му и… Още по-лошото… до вонята му. Не те са онези, дето трябва да вървят неотстъпно през кал, вътрешности и други субстанции, които предпочитам да не обмислям.
Но съзерцавайки го от безопасно разстояние извън Куодж, стигнах до заключението, че Pudge има повече нюанси нюансиран, отколкото бях предполагал. Той все още е отвратителен, не се заблуждавайте. Но щом прогледнете отвъд оскверняването, забелязвате методология в касапщината на Pudge.
Той е всеяден, но предпочита тези, които все още крещят… Поддържайки ги държи живи колкото може по-дълго, дорде отстранява части от тялото парче по парче, нанизвайки хлабави парченца лицева плът на куката си.
Независимо от това дали тази работа цели да съхранява храна за по-късно или за украса, не проявявах никакъв интерес да се доближавам, за да разбера."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_14_Pudge_LocHeroName" "Pudge"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_14_Pudge_LocPersonaFieldNotes" "Собственикът на погребалното бюро в Жалеещата роза все още съшиваше труповете, когато пристигнах. Всеки член, та чак до последния, на бележито семейство, бил загинал при карета претърпяла злополука. Първоначално се нервирах, че изслушах нафиркания милиционер. Този тип инцидент беше трагичен, разбира се… Но чак пък необичаен?
Виждайки това съмнение, изписано на лицето ми, собственикът на погребалното бюро ме насочи с жест към телата, разположени върху поредица от маси като мраморни койки. Чак сетне видях какво беше необичайно. Редом с очакваните счупени кости и дълбоки отворени рани, телата бяха покрити с малки прорези и дупчици, някои дори с нишки, стърчащи от плътта. Видях премахнати пръсти… Очи, които изглеждаха така, сякаш са рязко изтръгнати от кухините… Малки обелени парченца кожа и плът.
Преди да го настанят в лудница, оцелелият шофьор говорел несвързано относно плюшена играчка, намерена встрани от пътя по време на спиране за отмора. Мъничко грозновато нещо. Дечицата го обикнали. Нека почиват в мир."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_155_Largo_LocFieldNotes" "Уговарям си среща с Керрик, Мъхестомогилов и Шикълковъртулков в „Главата на пъдпъдъка“. Крайбрежен водоем, популярен сред писателите, защото е тихо и (предимно) без тупаници. Правя това, с цел да сравняваме бележки. Но когато пристигам, те вече седяха с едър зелен непознат, който мъкне струнен инструмент на гърба си.
„Той просто седна при нас“, оправдаващо се запелтечи Керрик. „Той е…“
„Казвам се Largo“, прекъсва непознатият, докато аз сядам. „Тези момчета тъкмо ми разказваха всичко относно Перородствените.“
Необичайно е някой да иска да интервюира нас, летописците. Да се интересуваме от другите е наша работа. Питам Largo откъде е, но той отклонява въпроса с жест към морето и неясното, „О, отдалече навътре“.
Той продължава да ни засипва с въпроси чрез приятелско и обезоръжаващо поведение. Оказваме се в ситуация, в която сваляме обичайните ни защитни бариери и заговаряме свободно относно Перородствените. Дори намусеният Мъхестомогилов е нетипично словоохотлив с новодошлия.
Евентуално Largo се изправя и поздравява весело „Благодарско, братлета“, преди да подскочи на бара. Той внезапно запява красива, енергична балада, в която участваме ние четиримата като главни герои. Припевът е вълнуващо песнопение — „Инак кой би ни повярвал?“
Поне веднъж „Главата на пъдпъдъка“ е оживена шумотевица. Скоро целият бар се присъединява, припявайки песен за Перородствените. И макар да сме общоизвестни като потаен род, забелязвам, че никой на масата сякаш не възразява."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_155_Largo_LocHeroName" "Largo"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_15_Razor_LocFieldNotes" "Твърди се, че когато умрем, душите ни пропътуват до Тесния лабиринт, где вечната ни орис се определя. Звучи като басня, предназначена да ни държи по праведния път, но мъжът в опърпаните дрехи, който върви редом с мен през претъпкания базар на Хелиос Империум, се кълне, че туй е истина.
„Razor е онзи, що пришпорва душите оттатък“, рече той, потръпвайки тъй, сякаш са го полазили тръпки. „Ще те бичува с електричество, докат' не започнеш да припкаш толкова бързо, че стъпалата ти едва допират земята.“
Мъжът, който отказа да ми каже своето име, някак си бил се изплъзнал от зоркото око на Razor, а след това избягал и от Тесния лабиринт. Той ми разказва историята на живота си. Започва все по-малко да ми се струва така, сякаш той просто хортува, а все повече като, че ли той дири някой да му ходатайства. Най-сетне той се завръща към темата относно Razor.
„Той има книга с имената на всички мъртви“, казва мъжът. „Де да знам дали моето все още е там, след като избягах, но 'се тая… Така или иначе бягам. Не искам да забележи, че ме няма и да ме издири.“
Не щеш ли въздухът се изпълва със статично електричество. Въпреки синевата, се чува пукот от светкавица. А с туй… човекът изчезва."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_15_Razor_LocHeroName" "Razor"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_16_SandKing_LocFieldNotes" "Обленият от слънцето базар на Калдин пулсира от жизненост. Амбулантните търговци надвикват шума на пристигащите кервани. Подправките благоухаят във въздуха. Завихрени дервиши танцуват мистериозни обреди. Докато огризвах агнешко шишче, отбелязвам на водача си колко оживено изглежда кралството насред безжизнената пустиня.
Уасим се засмива. „Пустинята е доста оживена! Искрящата пустош размишлява. Движи се. И га иска нечие тяло, изпраща Sand King.“ Този аватар, обстойно разяснява той, се появявал като огромно паякообразно, наричано Криксалис, или „Душата на пясъка“. Той се привежда по-близо. „А кой е изковал бронята, която му позволява да придобие таз' форма? Джинът от Калдин!“ Очите му замъждукват от развеселеност… или гордост.
Чудя се защо джинът бил сторил това? Уасим свива рамене. „Някои твърдят, че било сторено, за да се придаде на пустинята форма, с която той би могъл да се спазари, така че Калдин да не бъде погълнат. Други, че било, за да се създаде чудовище, което да измъчва хората. А според трети, просто защото било забавно.“
Запитвам Уасим защо той мисли, че джинът е призовал магически пясъчен скорпион.
Уасим пак се засмива. „Кой, по дяволите, знае защо джиновете правят каквото и да било?“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_16_SandKing_LocHeroName" "Sand King"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_17_StormSpirit_LocFieldNotes" "За полубожествено същество, което изглежда така, сякаш е съставено от същинско електричество, Райджин Гръмотевичнобурев е забележително заземен.
В този регион той е по-скоро познат като Storm Spirit, но настоява да го наричам „Райджин“.
„Така ме зоват моите приятели, а всеки, когото срещна, ми е приятел“, изкисква се той.
Това е спорно, размишлявам аз, дорде той ме залива с истории за битки, в които се е сражавал и победил, дорде се скитаме из Буреносните земи. Светкавицата е притеснителна, но той сякаш я принуждава да удря само него. Казва, че била гъделичкала. Отново… това е спорно.
След това Райджин споделя историята за това как е придобил тази мощ. Опитвайки да призове дъждовете, за да помогне на гладуващия си народ, като използвал магия, той разгневил Буреносния бог, който след туй се опитал да го убие. Поредното заклинание, чрез което се надявал, че саможертвата му щяла да спаси неговото село, вместо това сляло мага и Буреносния бог в едно същество.
Настроението му става сумрачно, досущ като буреносните облаци над главите ни, но бързо се разведрява отново.
„Сега се опитвам да използвам мощта на бурята за добро“, засиява той, потупвайки ме сърдечно по гърба. Ударът е силен, но именно статичното електричество от ръката му ме запраща в полет."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_17_StormSpirit_LocHeroName" "Storm Spirit"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_18_Sven_LocFieldNotes" "Изхвърлени черупки от миди, охлюви и раци хрущят под бронираните крака на Sven, докато той марширува по кървавопесъчливата брегова ивица на Тесния пролив. Следвам го двайсетина крачки по-назад от вече седмица. Веднъж му помахах. Не получих отклик.
И тъй, ето какво знам: Той бяга тъй, сякаш наказва земята за туй, че е под краката му. Той сякаш се чувства толкова удобно във водата, колкото и на сушата, тъй че може би разказите за майка му, която била някакво морско създание, са верни. А също така той е толкова добър в лова на дивеч с Изгнаническото острие, колкото и в битка с него.
Казвам това без грам насмешка. Гледах как го захвърли на стотина метра по препускащ гунгаелен, пронизвайки го направо в гръбнака, та чак в дърво от Железните горички… А дори успя да проникне петнадесетина сантиметра в желязната му дървесина. Също тъй на следващата утрин той остави и един от добре сготвените бутове на гунгаелена край огнището си. Дали туй е част от личния му рицарски код? В знак на примирие към някого или нещо? Вероятно просто не е бил гладен.
Щом най-сетне успях да привлека вниманието му, опитвам да започна интервюто ни и го запитвам дали е вярно, че е наполовина Мерант. Той отправя бегъл кос поглед, пристъпва връз един от многобройните кейове на Тесния пролив, скача от него в пълна броня и се гмурка без никаква вълничка в мастилените дълбини на пролива.
„Да“, записвам си аз. Току-що бях завършил най-продължителното интервю, което някой нявга бе провеждал със Sven. Не беше зле."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_18_Sven_LocHeroName" "Sven"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_19_Tiny_LocFieldNotes" "Серният въздух в долината между две от по-малките планини на Вууркраг ме кара да кашлям буйно. Едва смогвам да поддържам с масивните крачки на Каменния гигант, познат, някак неискрено, като Tiny. Дорде вървим, размерът му сякаш бавно нараства. Я почакай… Да не би стъпките му да стават по-дълги? Той дали абсорбира камънаците около себе си в своето тяло?
„Да, може би в началото съм бил лава“, казва той, отговаряйки на въпроса, който не бях осъзнавал, че съм задал на глас. „Един от тези вулкани може да ме е създал. „Благодаря ти, дребно човече“, носи се досущ като тътен неговия глас.
Бях го намерил да упражнява хвърлянето на дънери в покрайнините на гора от някаква долина преди няколко часа. Когато изказах мнение относно заоблените, концентрични линии връз главата му, предполагайки, че това може да е улика за неговия произход, той изглеждаше объркан. Заяви, че в действително нивга не ги бил зървал. След като му давам бегъл взор над тях с отразяваща плоча от раницата си, бих се заклел, че се подсмихна.
„Веднъж се изкачих на най-високия връх от планините на Вууркраг.“ Оттам горе, цялата планинска верига, беше оформена като тези кръгове“, беше рекъл Tiny.
Дорде пиша това, той вече пристъпва надалеч. Набира скорост. Аз се изтърсвам ненадейно от пристъп на кашлица. „Успех, големи друже“, изхриптявам аз."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_19_Tiny_LocHeroName" "Tiny"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1_Antimage_LocFieldNotes" "Дългото ми дирене на Anti-Mage евентуално, неизбежно, ме върна обратно в Ултимирския факултет. Мястото, което той с най-голяма радост би изгорил из основи барабар с всинца, що са вътре.
След като потвърждавам самоличността си с очарована врата, се отправям към столовата на факултета. Намерих един от по-благонадеждните ми магьоснически информатори почти точно там, където го бях оставил за последно. Седнал връз табуретка, втренчен със замъглен поглед в бездънната чаша с медовина, която сама се напълваше отново.
Това е човек, който би говорил свободно по почти всяка тема под слънцето. От разярени богове, които таят ядове, до велики магьоснически войни и факти за луната. Изглежда, че единственото нещо, за което не щеше да говори, бе човекът, за когото непрестанно го питах. Остриетата на Anti-Mage, които могат да източват магия? „Чувал ли си за гигантските паяци от Поквареногорски?“ Работата на Anti-Mage да хвърли в затвора другарите си от имението Тайлър? „Нека да ти кажа отде да купиш висококачествени одеяния на разумна цена.“ Някакви скорошни места, където той да е бил забелязан?
Потръпване. Беше изчерпал всички начини да смени темата и отегчено с внезапна и неуравновесена трезвост той ме погледна право в очите и рече: „Не ме карай да говоря за него.“ След туй ми обърна гръб, с подновено съсредоточен интерес над медовината, спираловидно завръщаща се в чашата му."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1_Antimage_LocHeroName" "Anti-Mage"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_1_Antimage_LocPersonaFieldNotes" "Wei крачеше напред-назад, докато аз се настаних в оскъдните покои на нейния ментор в имението Тайлър, убежището за престъпно магьосническите лица. В началото бяхме поравно разочаровани. Бях се надявал най-сетне да интервюирам Anti-Mage. Тя се била надявала, че почукването на вратата означавало поредния „забавен“ шанс да убие беглец. Все пак, когато споменах, че Добродушкова ме е изпратила, Wei се усмихна и със значителен ентусиазъм ми рече, че винаги тайно се е надявала да види името си отпечатано черно на бяло. „Но тази част недей да я записваш“, добави тя. Престорих се, че изтривам изреченията, които току-що прочетохте.
Дискусията ни оставяше впечатлението, че все едно правя опит да контролирам река. История относно клането на семейството ѝ от ръцете на мародерстваща вещица е внезапно спряна и се превърна в тирада за строгата диета на Anti-Mage, която незабавно промени своята посока към анекдот за първата глава на магьосник, която тя била отсякла, а след това някак си се изопачи в това, че тя препоръчва единствената книга на рафта на нейния инструктор, която не била „супер скучна“.
Най-сетне… попитах как Anti-Mage я е бил намерил. „Разбира се. Това е перфектната история за твоя журнал.“ След като си сбра мислите, тя додаде, „Извинявай, докъде бяхме стигнали?“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_20_VengefulSpirit_LocFieldNotes" "„Наричай ме Шенделзейр“, казва любезно кралицата на Орловия полог.
Нейният прякор в пространствата по-скоро би загатвал мания, свързана с… Е, с отмъщението. Но по всичко изглежда, че тя управлява кралството изключително добре и е възлюбена от всички. Вероятно е подпомогната от факта, че нейната предшественичка на трона, сестра ѝ Империя, е била жестока и порочна диктаторка. Ако искате да бъдете популярни владетели, не е лошо да следвате такова представяне.
Особено след като Империя била откраднала трона от Шенделзейр поначало, отичайки крилата ѝ при дворцов преврат и хвърляйки я от най-високата кула, след което я оставила да умре. Само случайна среща със странстваща богиня на пакостите ѝ спасила живота.
Е, предимно. Години наред тя съществувала в състояние, което било ни тук ни там… Ни била напълно жива, нито пък напълно мъртва. Предполагам, че оттам идва частта с „дух“ в прякора ѝ. Също така предполагам, че злата ѝ сестра, отнемаща ѝ трона и почти я убиваща, е там, откъдето идва частта с „отмъщението“.
Изглежда, че Шенделзейр вече се е помирила. Каквато и жажда за отмъщение да я е подхранвала, тя е била заситена. Освен това, ако има значение, тя изглежда значително по-осезаема напоследък. Едно въстание и едно цареубийство по-късно… Всичко е наред в царството на Небогнявово.
Е, предимно наред. Също така на дневен ред е въпросът с нелетящите. Каста от птичи същества, които се сдушили с Шенделзейр, за да помогнат при детронирането на сестра ѝ, в замяна на равно отношение в кралството. Изглежда очакват тя да удържи своя край от сделката и е имало известни назряващи болежки.
Все пак тя е уверена, че може да донесе мир, стига да е справедлива и честна — инак речено да не бъде като сестра си. Напоследък тя не изглежда особено заинтересована от отмъщение. „Отмъщението може да ми е спечелило кралство“, казва тя, „но не може да ми спечели неговия народ.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_20_VengefulSpirit_LocHeroName" "Vengeful Spirit"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_21_Windranger_LocFieldNotes" "Дърветата извън Зару'Кина сякаш се движат в унисон с ръката на Лайралей. Същият бриз, който побутва и издърпва клоните, за жалост ме смразява до степен да потрепервам. Все ще има нещо.
„Ах, съжалявам“, казва тя, свивайки рамене, все тъй оптимистично.
Тя сваля своето наметало и ми го предлага. Въпреки заслуженото ми колебание да приемам подаръци от нови „приятели“, аз алчно го увивам около тялото си.
„Запита ме как мога да обичам вятъра, след като буря е убила родителите ми.“ Тя казва това със същата странна лекота. „Но това, което не разбираш, е, че самият вятър е моят родител, а не те. Виелицата е много повече моя майка, отколкото тази, която ме е родила. Приспиваме с песен и прекарва своите пръсти през косите ми.“
Без да се замисли, тя отново направи жест, карайки искри от лагерния ни огън да се разхвърчат в моята посока. Отдръпвам се, а тя отново се извинява, кикотейки се.
„Майка ми се държи доста нетърпеливо днес, нали?“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_21_Windranger_LocHeroName" "Windranger"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_22_Zeus_LocFieldNotes" "Светкавици пронизват небето отвъд таверната Лудо биле, така че ярки проблясъци могат да бъдат зърнати през очуканите дървени капаци, които държат дъжда отвън. Толкова лоша буря може да означава само едно нещо…
Zeus е бесен.
И наистина, вратата на заведението се отваря с ритник и самият Баща на боговете влиза с тропот.
„Масата Ви е готова!“, изтърсва раболепно представителния барман. Той вече търчи към маса в центъра на стаята, изпъждайки седналите там посетители. Един поглед към електрическите волтови дъги, излъчващи се от очите и върховете на пръстите на Zeus, предупреждава посетителите, че е най-добре да сторят път.
Zeus се втурва като буреносен изблик и сяда тежко на стола, който изскърцва под тежестта му. Халба с капак за светло пиво е пред него, преди да е нужно да я поиска.
„Още колко дълго трябва да продължа да се доказвам сред тези простосмъртни, преди да мога да се завърна към Олимп?“, изкрещява силно Zeus. Барманът измърморва „… със сигурност не след дълго“, преди да реши, че е най-добре да замълчи.
Погледът на Zeus проследява знойна сервитьорка, преди той да заклати глава и излочи набързо питието си. Бил се е отклонявал от пътя си прекалено много пъти преди, което довело до това жена му да го прокуди.
„Очакват ме още битки“, въздъхва той шумно, преди да отпраши бърже към пороя."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_22_Zeus_LocHeroName" "Zeus"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_23_Kunkka_LocFieldNotes" "Извисяващи се вълни се разбиваха в скалите на западния край на Трептящия остров. Стоях на безопасно разстояние от издатината, докато с един кладишски козар на име Тарн се скитахме по непосредствено предшестваща го равнина.
„Всичко се случи чак ей там“, каза Тарн, сочейки навътре към морето. „Демоните идеха на талази, а нашият флот беше зает отвсякъде, опитвайки се да ги удържи.“
Други флотилии щели да бъдат съкрушени за миг, увери ме той. Другите флотилии си нямат Kunkka. Непоколебимият адмирал повел атаката срещу привидно непреодолимо препятствие, отказвайки да обмисли отстъпление или капитулация, дори га един подир друг корабите потъвали.
„Маговете ще кажат, че са помогнали, а може би наистина е било тъй, но дайте ми един кораб с Kunkka на щурвала… Е, тези шансове ми харесват“, рече Тарн.
Разбира се, че ни демоните, нито кладишският флот не можели да се сравняват с Малуран Пипалестият, масивният морски звяр, който изплувал от дълбините и опустошил всинца. Някои хора твърдят, че създанието потопило кораба на Kunkka, но Тарн не ще и да чува и за такива мълви.
„Все още можеш да видиш кораба му да патрулира из тея води през ясни нощи“, твърди той. „А дорде той е наоколо, ний сме в безопасност.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_23_Kunkka_LocHeroName" "Kunkka"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_25_Lina_LocFieldNotes" "Слънцето пламти жарко над Безредието в безоблачно пусто небе.
Топлинният взрив на Lina мигновено изпържва дългия тридесетина сантиметров скорпион, който не бях забелязал, докато почти не бе станало прекалено късно. Мирише като фазан, макар и най-неапетитният съществувал нявга такъв. „Насам“, казва Lina, подритвайки осемкракия труп надолу по дюната и влизайки гордо в пещерния вход.
„Срещнах пустинята ламя, когато бях на девет. Възприема се като нещо подобно на влечугоподобна бащина фигура, така че без никакви резки движения или…“ тя произвежда огнено кълбо.“
„Разбрано.“
Завиваме иззад ъгъла и го намираме да се развива с едната си свирепа стеснена зеница, вперена в мен. След това намига, изтръсква се като куче и се засмива с рев.
„Вече можеш да дишаш“, побутва ме Lina.
Използвайки самия пламък, двамата пресъздават най-великите битки на Lina. Историите са толкова впечатляващи, колкото и зашеметяващата пиротехническа демонстрация.
След това шоуто преминава в това, че Lina възпламенява неласкави пиктограми на сестра си в подземната пещерна стена, ставайки все по-разбунена, докато го прави. Тихичко си тръгвам, бидейки щастлив, че съм единствено дете."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_25_Lina_LocHeroName" "Lina"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_26_Lion_LocFieldNotes" "„Събрал съм хиляди души“, казва демонът Азагар от призоваващия кръг, който го удържа. „Всеки демон трябва да събере 10 000, за да бъде повишен в архидемон. Деляха ме само две от тази бройка.“
Азагар бил една от сияйните звезди на ада. Той бил събрал най-чистите души, мамейки свещени водачи, алтруисти, дори истински светец. Демоничният вещер, вълшебникът Lion бил измежду най-великите му трофеи.
„Той винаги се застъпваше в сражението за малкия човек“, казва демонът. „Но ако имаше нещо, което обичаше повече от това да прави добро, това беше хвалебствието, което идеше с него.“
Азагар обещал на Lion безконечна слава и почит, ако просто следва заповедите. Демонът изкривил чувството на Lion за правда и несправедливост, обръщайки усилията му срещу праведните. Щом душата на Lion била окончателно покварена, Азагар го изоставил, връщайки се у ада с душата му и оставяйки магьосника да се изправи пред неправдата, което той бил сторил.
„Разработвах планове да покваря един благочестив свещеник за моята 10 000-на душа, когато Lion се появи в ада, изисквайки собствената си душа обратно“, каза Азагар.
Но в ада няма връщане назад. Lion не можел да си възвърне душата. И тъй вместо това той бил запратен в ярост и отсякъл ръката на демона. Когато се върнал от ада, той бил изпълнен с гняв и омраза.
„Хей, знаеш ли, че ако си вземеш месец почивка от събирането на души, за да се възстановиш, броят ти се нулира?“, пита огорчено Азагар. „Аз със сигурност не го знаех.“
„И тъй трябваше да започна от нищо. Знаеш ли какво, изглежда така сякаш мастилото ти свършва. Бих могъл да ти набавя бездънен запас. При определена цена.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_26_Lion_LocHeroName" "Lion"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_27_ShadowShaman_LocFieldNotes" "Раста, Shadow Shaman, протегна ръце. С леко раздразнение и повече от мъничко скептицизъм, все пак не съм глупак, ги поех. Репутацията на трола беше в най-добрия случай противоречива и знаех, че тези така наречени „шамани“ са по-умели в разчитането на хората, които мамят, отколкото в сприятеляването с мъртвите. Раста затвори суровите си бели очи и си затананика мелодия.
Ето я и измамата, помислих си аз. Поредното прахосване на време и жълтици. Но докато мелодията продължаваше, тя успя да се докопа до нещо в тила ми. Беше толкова познато, почти като миризма, която провлачва душата Ви, търсейки спомен. Раста изцъка с език и ми зададе много личен въпрос, който няма да споделя тук.
Опитах се да скрия реакцията си, когато Раста започна да говори с нов тон, сякаш някой, когото познавах отдавна, използваше гърлото му, за да говори. След като той, или предполагам тя, се изказа, Раста отвори очите си.
Той вдигна широкопола шапка, докато се ухили със своята противна усмивка.
„А сега идва най-добрата част — Вашето дарение.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_27_ShadowShaman_LocHeroName" "Shadow Shaman"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_28_Slardar_LocFieldNotes" "Малката лодка от вердаво дърво, взета назаем от приятел на враг на враг, подскача хаотично по бурните вълни през Сенчестобрягово, дорде греба срещу вятъра. Все ще е срещу вятъра. Благодаря ти, Добродушкова.
Зелена камбала проблясва нагоре, а след туй ме приветства с плясък. Свръзката ми. С едно балетно преобръщане, Naga Siren, бивша пазителка от Потъналата съкровищница, се издига във вихрушка до моята лодка и изисква разплащането предварително. Тя също така многократно споменава, че „понастоящем е без партньор“.
След като ѝ платих (с монети и само с монети), тя разказа как веднъж двамата със Slardar преследвали един мерант, който откраднал някакъв вид огнен жезъл и побягнал в дълбините. Слидърийнът не се интересувал, че устройството било на практическа безполезно под водата, където огънят му угаснал, преди дори да стартира. Въпросът бил принципен.
И га безмилостният Slardar го докопал, той завлачил крадеца до брега, притурил върха на жезъла към корема му и бавно го готвил жив цял ден.
„Вонята беше непоносима“, изсъска възхитено Naga Siren. „Но Slardar му даде последен урок, който да отнесе в гроба.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_28_Slardar_LocHeroName" "Slardar"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_29_Tidehunter_LocFieldNotes" "Плажовете на юг от Опушения пристан са километрично дълга ивица от девствени, недокоснати бели пясъци, осеяни с разпръснати ленти от мъгла, която се носи откъм пристанището. Плажовете южно от Смоук Харбър са дълга миля ивица от девствени, недокоснати бели пясъци, прошарени с разпръснати ленти от мъгла, носени от пристана. Ако мъглите са особено гъсти, те могат дори да погълнат табелата „ПЛУВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, поставена близо до ръба на водата. Ето защо, за по-сигурно, градският съвет на Опушения пристан е постановил поставянето табели през няколко метра. Това не е нещо, което искат да пропуснете.
Районът някога е бил дестинация за богати пътешественици, казва Пелен, собственикът на запустял туристически курорт, разположен на известно разстояние от плажа.
„Толкова много търговци идваха тук“, гласът му е намусен. „Водеха семействата си за седмица почивка или идваха, за да сключат търговски сделки с други търговци.“
Но тогаз дошъл Tidehunter.
Първо се появи вълнение във водата. След туй дойде първият писък. Последван от още писъци, а после от още много писъци. Всеки във водата бил лесна плячка. Някои от тези по сушата имали шанс да избягат, но само защото били толкоз много. Техният убиец бил методичен, жизнерадостен и ги изклал проправяйки си път през тях.
„Онази синя вода ей там? Беше червена. Белият плаж? „Отнеха месеци, дорде приливът отмие кръвта“, казва Пелен. „Това стана преди година. Хората все още не са започнали да се завръщат. Може би нивга няма и да го сторят.“
Той изправя една от табелите. „Плаж, на който не можете да плувате. Не бих казал, че ги виня.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_29_Tidehunter_LocHeroName" "Tidehunter"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_2_Axe_LocFieldNotes" "От всички герои, нявга пристъпвали връз Земната равнина, малцина почти никой абсолютно никой не би могъл да се сравни с великия Могул Кхан или Axe, могъщият Axe великия и могъщ Axe, както е всеобщо познат. След като отблизо видях неговата бруталност артистичност, мога без колебание да река, че той е сред най-смелите абсолютно без съмнение най-смелият боец, който тези земи са виждали.
Генералът на Червената мъгла, най-великият сред оглодитата, е толкова неустрашим от смъртта неустрашим от смъртта, което означава, че не се плаши от нея красив, колкото е и смъртоносен.
Той е и забележително ангажиран по отношение на собственото му наследство. Всъщност, не би било неточно да спомена, че не съм напълно обезкуражен да запиша безбройните му добродетели.
Могул ми казва, че му е харесало последното изречение за безбройните му добродетели. Той също така иска да изтъкна, че не ме принуждава просто да записвам всичко, което ми казва относно това колко е велик.
Но той е много велик. Току-що написах това, собственоръчно."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_2_Axe_LocHeroName" "Axe"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_30_WitchDoctor_LocFieldNotes" "„За лечение ли идеш? Може би хубаво проклятие за бивш любовник?“
Зхарвако, Witch Doctor, се мъкнеше тромаво насам-натам из колибата си, най-голямата в неговото село в джунглите на остров Префектура. Разнебитените рафтове бяха отрупани с мешавица от плетени дрънкулки, мъртви гущери и най-разнородни черепи. Толкова много черепи.
„Ако имаш нужда от 'квото и да е, дошла си при правилния лекар“, каза той с жизнерадостност, която не бях очаквала.
Неговото поведение се помрачи, когато обясних, че не съм дошла да търся лечение или проклятия, но отново се разведри, щом му казах, че все още съм готова да платя… Но за неговата история, а не за отварите му.
„Искаш ли да знаеш моята история?
Колко време имаш?“, изкиска се той.
„Имам най-добрата история.“
„Га бях съвсем мъничко дете преди много години, бях съкрушено, грозно. Но боговете… О, те са милостиви. Дадоха ми мощ. И аз се оправих.“
Той се изправи, доколкото беше възможно, което ще рече, че все още беше прегърбен и неравномерен. Разпери широко ръце и вдиша дълбоко, гордо, събаряйки купчина кости.
„А сега… Изглеждам доста добре, а?“
Докато към краката ми се търкулваше череп, нямах ни сърце, нито кураж да му река другояче."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_30_WitchDoctor_LocHeroName" "Witch Doctor"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_31_Lich_LocFieldNotes" "Просто не мога да си представя как може да съществува бездънна яма. Мога да си представя точно пет начина.
Първи… Това е тунел, преминаващ изцяло през планетата. Втори… Портал към безконечна бездна. Трети… Порта към забвението. Четвърти… Темпорално разтегляне, което забавя падането до безкрайно пълзяща скорост. Пети… Нещо съвсем друго.
Напълнете яма с вода, това е вир. Направете го бездънен и това е Черният вир. Никой не го е изучавал по-внимателно, макар и неволно, от Lich. Едно време тираничният леден маг Етрейн, бил детрониран. След туй бил хвърлен в Черния вир. Прекарал година падайки и още безчет, закачен за назъбена скала… Предостатъчно време за размишляване.
Запитах го дали басейнът наистина е бездънен. Той се озъби. Лицето му е череп без устни, така че изборът е малък. Въпреки всичко, това е обезпокоително.
„Някой ме запита това нявга. Анхил? Любопитен добряк. Прекалено любопитен.“ Той се приведе по-близо, гласът му бе ликуващ. „Обичам вкуса на неразумните геомансъри.“
Забравете Черния вир. Предостатъчно ясно е, че покварата на Lich е бездънна."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_31_Lich_LocHeroName" "Lich"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_32_Riki_LocFieldNotes" "Улиците на Слом бяха мъгливи, слабоватата светлина на уличните лампи оставяше предостатъчна част от земята да тъне в сенките. Не че щях да го забележа да се приближава дори в светлината на слънцето по пладне. Представянето му дойде под формата на острие, опряно в гърлото ми.
„Защо разпитваш за мен насам-натам?“, изсъска Riki. „Говори бързо. Нямам цял ден на разположение, за да реша дали ще живееш или умреш.“
Бях дочула, че армията, която била избила царското му семейство, се установила в Слом. Докато пристигна, за да говоря с тях, малцината от тях, които не били нападнати от засада и убити, бяха побягнали. Проговорих бавно… Тъй като опряната към гърлото ми стомана ме караше да внимавам да не движа гласните си струни твърде безразсъдно. Запитах своя похитител дали убийствата са утолили жаждата му за отмъщение.
„Отмъщение?“, той изглеждаше искрено изненадан. „Какво отмъщение? Нямах кой знае каква велика обич за моето семейство. Нито пък можех да имам претенции за трона.“
„Не изтрепах убийците им от отмъщение. Убих ги, защото можех да го сторя.“
А с това той бе изчезнал. Освен лудото пулсиране на сърцето ми, нямаше никакви признаци, че изобщо нявга е бил там."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_32_Riki_LocHeroName" "Riki"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_33_Enigma_LocFieldNotes" "Историите относно това кой или какво е Enigma варират: прокълнат алхимик, разумна черна дупка или въплъщение на бездната. Нямах особено силно желание да се натъкна на никое от тези.
Най-добрата ми следа беше дневникът на някой си Джоват Казран, подарен ми от сина на алхимик, който беше полудял.
„С радост се отървавам от него“, каза той почти извинително. „Предлагам ти да не го четеш.“
Въпреки предупреждението му, опитах. Признавам, че книгата надхвърляше моите познания… Предимно изпълнена с неясни размисли относно черната магия. Не помогна и фактът, че последната страница липсваше. Потърсих експерт по темата, който да ми я разясни, което ме насочи по следите на поредния алхимик, наричан Седрик.
Намерих лабораторията му в таванско помещение, отворено към звездите. Навсякъде бяха разпръснати книги и бутилки. По каменния под бяха нарисувани тайнствени кръгове с червен тебешир, оградени от останките на свещи. Но Седрик отколе бе изчезнал.
Задънена улица, възложеното задание е приключено. Това трябваше да е облекчение от бремето. Вместо това, изпитвах силно чувство на безпокойство. Книга, обещаваща безсмъртие, с липсваща последна страница. Подозирах, че на дали ще съм последният човек, който ще се опита да я издири."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_33_Enigma_LocHeroName" "Enigma"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_34_Tinker_LocFieldNotes" "Дори след години, след като са престанали да бъдат употребявани и следователно за занемарени… Понеже по стените на подземната пещера капе течност, която при по-внимателен оглед разкрива, че може би не е вода… Виолетовите летописи все още бяха по-подредени от средностатистическия коптор на някой от проницателните хорица. Бях очаквал и успях да отбягна обичайните смъртоносни капани, които проницателните хорица обичат да оставя за любопитни посетители на тяхното хранилище от познания. Отне ми известно дирене, но след като избегнах оръдейния огън и капана с копия по протежението на коридор, водещ към странична стая (и яма с шипове), най-сетне намерих бележките на Боуш по отношение на това какво е довело до така наречения инцидента във Виолетовото плато.
Не съм инженер, но имах достатъчно познания, така че поне донякъде да следя драсканиците на Боуш. Работата му далеч надмина всички други проницателни хорица, които бях имал раздразнението да познавам. Боуш беше овладял самата светлина, използвайки озадачаващи метални тръби и кълба, за да я изопачава по своя воля.
Тонът в дневниците се промени от екстатичен към панически, когато Боуш неизбежно загубил контрол над нова играчка, проектирана да създаде отбранителен щит между множество пространства на реалността. Светлината се прегъвала върху себе си, а после отново и отново, дорде досущ като пружина до предела на своето обтягане, тя буйно се връщала обратно в своето първоначално място и разкъсала дупка между нашия свят и друг, по-мрачен.
Това бе заключителното постъпление в предпоследния дневник от Виолетовите летописи. Отворих последния, за да намеря само едно постъпление — „Междупространствен отбранителен щит: Втори опит…“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_34_Tinker_LocHeroName" "Tinker"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_35_Sniper_LocFieldNotes" "Кардел Зоркооки отказа да ми даде интервю, освен ако не участвам в тази глупава, потенциално самоубийствена игра с него. Изминавайки сто крачки от него, вдигнах парче хартия, откъснато от дневника ми, с грубо скицирано лице. Преди да сваря да премигна, над мен профуча изстрел, оставящ дупка в центъра на мишената.
„Отдалечи се на още сто крачки“, провикна се той. Откъснах още една страница и отидох още по-надалеч. Отново беше попадение право в целта.
„Отиди дори още по-надалеч.“ Сторих го. „Не, по-надалеч.“ Вече едва можех да го зърна, камо ли да го чуя. Но отново, изстрелът беше чист.
Докато по-късно разговаряхме на по чифт халби със светло пиво, Кардел признава за усилията да преодолее това, че е от проницателните хорица, но никой от тях не му се доверявал поради някакво абсурдно пророчество. Повечето хора го признавали само когато разполагали с тежка кесия и се нуждаели от нечие убийство. От всички възможни хора, Кардел бе намерил кратък отдих от самотата си с мен."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_35_Sniper_LocHeroName" "Sniper"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_36_Necrophos_LocFieldNotes" "Дебел слой гнилоч обгръщаше мъничкото селце Брилсууд като погребален покров. Дишайки през дебела тъкан, аз странствах през безмълвните улици, търсейки някой, който би могъл да говори за покварения монах Ротунд'жар.
Той наскоро бил преминал оттук. Поне толкоз бе очевидно от подутите трупове, разхвърляни по улиците. Те бяха покрити с почернели гнойни мехури, повечето от които се бяха спукали, напоявайки земята с някаква зловонна сукървица, която отказваше да изсъхне напълно.
Някои от обитателите са изкашляли нещо, което предполагам, че е кръв. Други, милосърдно, очевидно са умрели, преди болестта дори да има възможност да достигнала до белите им дробове.
Надявах се, че времето, изминало от посещението на Ротунд'жар в Брилсууд, е било достатъчно, за да позволи на чумата да се разсее. Въпреки това, не докосвах нищо, дорде не бях напуснала мястото.
Изминаха 24 часа, откакто напуснах онова място, и всяко погъделичкване в гърлото ми все още ме кара да се обливам в паническа пот. Просто се моля, че ако болестта на Necrophos щеше да ме обхване, вече щеше да го е сторила."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_36_Necrophos_LocHeroName" "Necrophos"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_37_Warlock_LocFieldNotes" "„Той не е добре дошъл тук“, измърмори Умболт Тарнат, деканът на Ултимирския факултет.
Във високия му кабинет, който второстепенно служеше за богато украсена библиотека (а както имаше и третостепенна цел за сводеста лаборатория), деканът крачеше напред-назад, мърморейки за Демнок Ланник, Warlock.
Ланник се бил прочул като главен куратор и ръководител на отдела за придобивки на Ултимир. Признанието му нараснало, когато той показал безпрецедентна склонност към магическите изкуства.
Не щеш ли, той също така показвал нездравословна любов към ласкателството и маниакална обсебеност от овладяване на тайнствената мощ. Не бидейки задоволен с обикновеното магьосничество, той търсел озадачаващи и опасни ритуали. Манията му го превзела, тласкайки го по нанадолнището към все по-мрачни пътеки.
„Накрая той издялал жезъл от поквареногорско дърво и го използвал, за да призове демон, което е сериозно запретено на училищната територия“, рече Тарнат.
Сега се твърди, че Ланник пишел своя собствена книга за черни магии, която според Тарнат съдържала забранени заклинания и зловещи вълшебства.
„Това бе прекрачваше всякакви граници в Ултимирския факултет“, изсъска деканът. „И тъй, не. Той веч не е добре дошъл тук. А някой ден… все някой ще има куража да му го каже.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_37_Warlock_LocHeroName" "Warlock"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_38_Beastmaster_LocFieldNotes" "В рухващия знатен град Слом, даден коняр се кълне, че едно време Карох бил зашеметил глиган. Не с чук, а с перфектното дръзко отвръщане.
„Глиганът изквича насреща му. Той му отвърна с изгрухтяване. Остави го слисан.“
Сега наричан Карох, Карох потръпва от титлата. Запитах го какво название предпочита. Той изсумтя: „Другарят на зверовете.“
Карох е бил отгледан сред животните на царската менажерия: лъвове, маймуни и дори по-екзотични създания. „Преди ринех мястото“, додава доброволно помощник-конярят. „Виждал ли си някога грифонски тор? Не е каквото си мислиш.“
Едно същество проговорило… Не гласно, а наум и умолявало за свобода. Кралят се засмял, след туй пребил животното до смърт. Карох се опитал да го излекува, свързвайки се с него в отчаян опит да му спаси живота.
През нощта то най-сетне умряло, създанието изпяло предсмъртна песен, която отекнала из стените на менажерията. След туй се чул звукът от едничка тихо ридаеща душа. И след туй нищо. А после звукът от стотина клетки, отваряни бавно, методично, една подир друга.
На следната утрин кралят бил намерен прегазен от копита и разкъсан от човки, зъби и нокти. Не е знайно, що е последното, което е чул. Но съдейки по изражението на лицето му, надали е бил щастлив да го чуе."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_38_Beastmaster_LocHeroName" "Beastmaster"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_39_QueenofPain_LocFieldNotes" "Улдамин, самопровъзгласилата се за историчка на покосения град Елзе, чиито книги бяха необичайно популярни, вдигна поглед от хаотичната бъркотия от страници, над която се беше съсредоточаваше. Предложи ми хладна усмивка.
В претрупаната ѝ библиотека имаше безчет томове, а редица от тях бе написала тя. Някои от кориците им предполагаха, че не са чисто исторически.
„Искаш да знаеш за Акаша“, обърна се сопнато тя към мен. „Дръпни си стол.“
Седях, докато тя ми разправяше разказа за Акаша, Queen of Pain. Последният крал на Елзе бил наредил на своите демонолози да призоват същество, отдадено на туй да причинява агония.
Гражданите на Елзе били благочестив народ. Мисълта за създание, биващо призовано да измъчва затворници, ги скандализирало. Когато научили, че Акаша всъщност била призована да измъчва краля в спалнята му, те били покрусени.
„Воят му можел да бъде чут из цяла Елза“, каза тя, като леко се изчерви. „Писала съм всичко това в една от моите книги… Нека да я намеря.“
Докато търсеше, тя спомена, че хората от Елзе били детронирали краля поради неговата… охота. Това освободило Акаша от мощта му над нея му и сега тя сее мъки навсякъде.
„В момента пиша книга за това“, каза тя. „Направо ще се разхвърчи от рафтовете.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_39_QueenofPain_LocHeroName" "Queen of Pain"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_3_Bane_LocFieldNotes" "За храм, издълбан дълбоко в повърхността на Трептящия остров отпреди еони, прикрит от нежелани погледи с помощта на тайнствена магия, катедралата на Найкташа бе забележително ярка.
Фенери, пълни с факли, осветяваха пътя на всеки няколко метра, а стените бяха боядисани в бяло, за да отразяват яркостта.
„Нявга тези стени бяха обагрени в черно и пурпурно“, прошепна жрицата на Найкташа. „Преди, когато вярвахме, че страхът е просто емоция, състояние на духа.“
Идвайки от последователка на богинята на страха, тези слова бяха изненадващи. Въпреки това, макар Найкташа да е всявала ужас, тя не му се наслаждавала.
„Тя просто излъчваше собствения си страх към простосмъртния свят“, обясни тържествено жрицата. „Но това бе контролирано. Служеше на дадена цел. Нивга не бе жестоко.“
Тоест нивга не било жестоко, дорде кошмарите на самата богиня не родили Bane… Въплъщение на толкова голям страх, че Найкташа го отърсила от ума си, за да не полудее. Оттогава насам тя не е мигвала.
„Това е мигът, в който страхът се превърна в нещо повече“, потръпна жрицата. „Това е мигът, в който страхът се превърна в… стихия.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_3_Bane_LocHeroName" "Bane"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_40_Venomancer_LocFieldNotes" "В парещата зелена навъсена мъгла на Киселинните джунгли от остров Джиди седях с кръстосани крака пред вожд Окот от племето йомоко, докато млад мъж с пернато наметало се напрягаше да предаде думите от стария ловец на моя език.
„Преди…“, рече младежът, „… хората на Акток нахлува тук. Взема синове, взема дъщери. За жертва. Да събуди бог на змия.“
Вождът се изплю в мъха. „Лош бог. Погълне свят.“
„Но сега…“, продължава младежът, жестикулирайки, дорде говореше, „… много луни, никакъв нахлува. Ходим погледне. Гледа от дървета.“ Той хвърли поглед към своя вожд, който кимна. „Тях няма. Цял село. Кости по земя, хижи счупен.“
Запитах дали това не е било облекчение. Младежът разтълкува думите ми, а старецът излая безрадостен смях.
„Ти не разбира“, преведе младежът, снижавайки глас. „Те не се провали. Те събуди Акток. Ние вижда него пълзи от земя. Зелен кожа. Цветя на гръб. Голям, остри зъби. Капе отрова.“
Вождът се наведе по-близо, зъбите му бяха черни от индийски чер пипер, крякайки дрезгаво на собствения си език. Младежът преглътна, преди да ми предаде неговите думи.
„Той пълзи далеч. Ние надява той няма върне. Но сега, Акток жив.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_40_Venomancer_LocHeroName" "Venomancer"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_41_FacelessVoid_LocFieldNotes" "Имайки предвид колко малко знаем относно съществата от толкоз далечното царство Класзурем, реших да изуча Faceless Void от безопасно разстояние. Разбира се, когато обектът на проучването Ви е познат като Faceless Void или Мрачното страшилище… Трудно е да се каже точно какво, ако изобщо има такова, се квалифицира като безопасно разстояние.
За щастие или за нещастие, не ми беше даден кой знае какъв избор по въпроса. Проследявах го под гъстия навес на джунглата Фелстрат в продължение на… ден? Пет дни? Не можех да преценя. Но всеки път, когато бегло зървах ужасяващата му форма, краката ми натежаваха като олово, забавяйки крачката ми, докато той продължаваше безпрепятствено.
Понякога се приближавах достатъчно, за да го огледам по-прилично, но тогава той мигновено се появяваше дваж пъти по-далеч, отколкото е бил преди секунда.
Евентуално се оказах напълно скован, а той се промъкна, за да ме огледа пренебрежително. Изглежда, че не ме възприемаше като заплаха, слава на боговете. Той просто килна глава, огледа ме от горе до долу с безличното си, безоко лице и закрачи надалеч. Стоях и го гледах втренчено, бидейки напълно слисан.
След туй реших, че е най-добре да не го преследвам по-нататък. Мрачното страшилище вероятно е една от онези мистерии, които е най-добре да останат неразгадани."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_41_FacelessVoid_LocHeroName" "Faceless Void"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_42_WraithKing_LocFieldNotes" "Прелиствайки през страниците на масивен том в сводестата библиотека на Калдин, Алдрик Къпинободилов най-сетне намира онуй, що е търсил.
„Ето го“, казва той, сочейки с кикот. „Страховито, нали?“, рече той и ми показва…
Историкът Прентис, бил добре запознат с разказа за легендарния крал Остарион. Той бил намерил страница с нарисуван замък, направен от кост. Кръгове от черепи връз колони, направени от пищяли. Размерът на замъка подсказва, че десетки хиляди са помогнали при предоставянето на строителните материали и не мога да си представя, че са го сторили доброволно.
„Остарион искал да управлява със суверенна власт. Но дори повече от това, той искал да управлява със суверенна власт за цяла вечност“, казва Къпинободилов. Амбициозно типче. „Замъкът му бил както крепост, така и предупреждение.“
За тази цел кралят се подложил на забранен ритуал. Използвайки душите на своите врагове, както и на поданиците си, той се обвързал към кралството навеки, не като човек, а като Wraith King.
„Той не е съвсем жив, но е достатъчно жизнен… поне за целите, които го касаят“, казва Къпинободилов. „Кралството му западна, но той все още е нейде там, изисквайки преданост или смърт. А често… и двете.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_42_WraithKing_LocHeroName" "Wraith King"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_43_DeathProphet_LocFieldNotes" "„Баща ми бе сред последните, получили едно от четенията на Кробелия“, изграчи дрезгаво старата херцогиня в богато украсената си панорамна слънчева стая. Млада прислужница ѝ наля чай, докато тя се отпусна в стола си.
Кробелия била врачка за много богатите. Беше надарена с умението да вижда отвъд воала, разделящ живота и смъртта, а тези проблясъци ѝ давали шепот за бъдещето.
„Тя разказа на баща ми за мрак, който щял да го обхване след две години“, каза херцогинята. „Но той бе в добро здраве. Арогантен.“ Той попитал врачката защо, щом е толкова умела в предсказването на чуждите съдбите, нивга не си била направила труда да прочете своята собствена.
В крайна сметка задаването на този въпрос било грешно. Защото се оказало, че това е въпросът, на който Кробелия нивга не можела да отговори. Години наред тя се подигравала на смъртта, продавайки тайните от воала на този, който ѝ предложел най-висока цена. Но щом обърнала взора си навътре, смъртта на свой ред ѝ се подиграла. Само собствената ѝ съдба била скрита за нея.
Затуй наместо това тя преминала от другата страна на воала, жертвайки себе си, за да изтръгне насила тайните ѝ. Смъртта я отхвърлила. Тя била изпращана обратно, отново и отново, все по-отслабнала и изменена с всяко възкресение, лишена от своя последен покой. Както и окончателен отговор.
„В крайна сметка съдбата на баща ми се сбъдна“, дишайки трудно изхриптя херцогинята. „Защото Кробелия вече не предсказваше смъртта. А я носеше.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_43_DeathProphet_LocHeroName" "Death Prophet"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_44_PhantomAssassin_LocFieldNotes" "Опипвам протежението на хладната каменна зидария пред параклиса. Няма спойки. Интересно. Моят ескорт, строга помощник игуменка в тежка военна роба, казва, че хортуването с Мортред или някоя от Сестрите на Воала е забранено. Тя намеква, че отпращайки ме проявява милост. В случай че остана, не може да каже какво щяла да ми стори Мортред.
Страхотно. Два месеца издирване на следи, отсяване на слухове, разговори с безжалостни лидери от гилдии на убийци (не особено общителни) и възможностите ми се свеждат до това да се откажа или да бъда убит. Казвам на помощник игуменката, че съм склонен да поема риска.
Внезапно, облечената във военна роба помощник игуменка става неясна. От вибриращия силует пристъпва сестрата на Воала, която бях дошъл да намеря.
Все пак, подскачам стреснато.
„Предзнаменованието на смъртта не лежи връз теб“, уверява ме тя.
„Добре е да го знам“, опитвам се да се усмихна насила.
„Сега… Имаш възможността да ми зададеш един въпрос.“
И тъй, питам я за ранните ѝ години.
Взета от ордена от дома ѝ на търговци от Тарес, който тя едва си спомня, нейното детство било безкраен цикъл от занаята с остриета, медитация и закърпване. Тя прескача обредите за посвещение, но с вяла усмивка признава, че е била най-младата, която нявга е надянала воала, на 12 години.
Първото ѝ убийство? Тайна, която само тя и трупът знаят. Нейното второ убийство? Парвенюшкият крал на Белокепево. Никога не съм го чувал ли? Именно.
Преди да мога да опитам да задам последващ въпрос, старата „военна роба“ се завърна. Въздъхвам неудовлетворено.
Това можеше да се очаква."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_44_PhantomAssassin_LocHeroName" "Phantom Assassin"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_44_PhantomAssassin_LocPersonaFieldNotes" "В алеята се носеше миризма на прегоряло лампово масло и шафран, специфична нотка, която се задържаше в ноздрите. Пръските кръв все още бяха разстлани по паветата, но тялото на търговеца бе отнесено от стражите на Ревтел, заличено спретнато като постъпление в счетоводна книга.
Студено острие бе опряно към гърлото ми. „Кой стори това?“, настоя да узнае нечий нисък, неотложен, несклонен към светски приказки глас.
Премигнах. „Аз… мога да говоря само за онова, за което съм си направил изводи.“ Посочих пръските кръв, разстоянието между тях, спретнатите дъги. „Двустранно острие. Свидетел видял завоалирана фигура. И… всичко това се случило в рамките на час.“
Острието се оттегли. Жилеста фигура пристъпи иззад сенките. Очите му пробягнаха по лицето ми. Едва доловимо кимване. „Значи не може да е отишла надалеч.“
Отдъхнах… И още преди да си поема дъх, той вече бе изчезнал. Ни звук от стъпки, никакво шумолене, само тежестта на отсъствието му и чувството, че каквато и пресметливост да го е довела дотук, щяла да проследи схемата по-нататък… Както и че щеше да последва още кръвопролитие."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_45_Pugna_LocFieldNotes" "Манастирът лежеше в руини, почернели греди драпаха към небето. Скитах се сред пепелта, пишейки набързо своите наблюдения в бележника си.
Подигравателен смях ме спря по насред изречението. Погледнах нагоре, за да видя скелетоподобно привидение, обгърнато сякаш в роба от зелен пламък и оскъдни, но царствени одежди. А очите му, блестящи ярко с пакостлива жестокост.
Обзе ме паника. „Аз, ъъ… Вие трябва да сте…“
Привидението сграбчи бележника ми и прелисти из страниците му с драскулки и странични писания, като че с очарованието на дете, скубещо крилете на муха. Страниците шумоляха, дорде не намери онези сред тях относно селцата наблизо и местните предания, които ме бяха довели до това място в преследване на Pugna. Сега, след като го бях намерил, съжалих, че изобщо бях дошъл да го диря.
Озъбената усмивка на Pugna сякаш се разшири. С капризно запращащ жест той изпепели страниците, по отношение на неговото местонахождение, в мъждукащ блясък от позеленял злощастен пламък. Той захвърли небрежно книгата и издърпа перото ми от ръката. „Мое!“, изкикоти се той. А след туй беше изчезнал.
Събрах останките от моя бележник и се приведох срещу обгорена стена. Намерих парче въглен и отново започнах да пиша."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_45_Pugna_LocHeroName" "Pugna"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_46_TemplarAssassin_LocFieldNotes" "Смутен лечител ми помахва бегло да вляза в богато украсена стая в приют.
„Здравето му се влошава“, въздъхва той. „Няма време за туткане.“
Репутацията ми на туткащо се лице отново ме предхожда.
Подпрян на възглавници от пух в легло с балдахин, лежи бившият херцог на Ухату, с остър поглед, молещ да разкаже историята си.
Ненаситен апетит за тайнствени неща го бил отвел до майсторски кодекс, за който се твърдяло, че разкривал скритата врата към всичкото познание. За жалост, мълвата за неговото приключение в търсене на знания било привлякло неподходящия вид внимание. Той бил насред заклинание, предназначено да отключи скрити тайни на вселената, когато псионичното острие на Ланая потропало връз слепоочието му. Господарите ѝ заповядали неговото убийство, но в замяна на познанията, които той бил придобил, тя предложила компромис.
Достатъчно от съзнанието му трябвало да бъде изтрито, така че да се квалифицира като мъртъв, но щял да стане за пример, събуждайки се веднъж на ден, за да споделя своята история. Нейното острие се плъзна в съзнанието му. Останалите негови житейски знания, с изключение на трагичната му история, се плъзнаха в съзнанието на Ланая.
Очите на херцога губят фокус. Той се свлича назад, дишайки, но инак е неподвижен.
Поне си има хубаво легло."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_46_TemplarAssassin_LocHeroName" "Templar Assassin"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_47_Viper_LocFieldNotes" "Изтощен ръмеж се опитва с всички сили да изцери димящите вдлъбнатини, останали по дървесната ивица. Пат-цвърчене, пат-цвърчене, се чува всеки път, когато някоя капка попадне върху друг блестящ зелен пън от хилядолетен, чворест бряст.
Моят рейнджър водач Арол изважда медна монета и я хвърля в топящата се помия. Изчезва незабавно в облак пагубен газ.
„Казах ти, че е гадно вещество“, изкисква се той. Подсвирвам в ужасено удивление. Гледам резултатите от най-скорошната киселинна атака от злочест долностръвшки, наричан Viper.
Обитателите на гората, от тези, живеещи покрай дървесната ивица, до онези, скрити дълбоко в най-мрачните ѝ некартографирани декари, били обединили своите ресурси и наели рейнджъри, които да убият долностръвшкия. Viper бил изисквал, доста настоятелно и твърде яростно, горските хора да му се прекланят. Досега рейнджърите не били оказали особена помощ в отпъждането на неговите атаки. Стрелите и прорезите с мечове не са особено продуктивни срещу звяр, чието тяло изпуска течности, що разтопяват лъкове и мечове.
Питам дали вече са се опитвали да го почитат. С това си заслужвам поглед от Арол, който погрешно схващам за символ, че не ме е чул. Затова отново питам и този път получавам поглед, който ми подсказва, че ме е чул още първия път. За мое щастие, ръмежът се прераства в дъжд и побягваме към това, що е останало като подслон в тлеещата гора."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_47_Viper_LocHeroName" "Viper"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_48_Luna_LocFieldNotes" "„Та значи вече си се срещнала с Нова“, казва войнствената дама с шлем, дорде излиза от Сребронощните гори, а пиките ѝ блестят във видимите искрици от червеникаво обагрена лунна светлина.
Така е. Масивната котка ме е притиснала към едно дърво. Бих могла да се обзаложа, че би била способна да ме глътне на две хапки. Три, ако ѝ се щеше да се наслади на вкуса.
„Що дириш тук и бъди правдива“, предупреждава Luna. „Богинята ще ни каже, ако се опиташ да ни заблудиш.“
Опитвам се да си поема дъх при все, че имам котешка лапа с размерите на наковалня връз гръдния ми кош. Задъхвам се, дорде обяснявам, че съм дошла, търсейки нейната история. Лунният блясък се променя от червеникав към сребрист и, милостиво, котката губи интерес към мен и отстъпва тихо встрани. Въпреки това, не много надалеч.
Luna казва, че нявга била велик воин, чиято армия е била погубена. Тя се скитала безцелно, на ръба на смъртта, докарана до лудост от глад, когато лунната богиня Селемена изпратила Нова, за да я изпита. Очевидно е, че е издържала изпитанието.
„Сега, щом воювам, е в Нейна служба“, казва тя с благоговение. „Когато проливам кръв, правя го за Нея.“
Изричайки тез думи тя скоква връз гърба на Нова и двойката се понася нейде надалеч. Селемена я била спасила от гладуване. Що се отнася до лудостта, не бях толкова сигурна."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_48_Luna_LocHeroName" "Luna"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_49_DragonKnight_LocFieldNotes" "Сър Давион, смелият. Сър Давион, мъдрият. Сър Давион, благородният. Сигурно е трудно да бъде рицар, толкова многообичан от всички, които среща. Давион нивга не се наслаждаваше на вниманието, но забелязах едва доловима усмивка, когато местните девойки се разбутваха с лакти една друга, за да зърнат героя.
Въпреки това имаше едно име, което го караше да се наежи — сър Давион, драконоубиецът. Това ми се стори почти нелепо. Не бе ли той най-добре познат за туй, че бил убил позорния дракон Слайрак? Не носеше ли люспите на своите неприятели?
Бях виждал фалшива скромност и преди, затова го запитах безрезервно, дорде свитата му пътуваше към Хаупщат. За първи път видях, че очите му не бяха само негови. При убийството на Слайрак, той не бил просто абсорбирал необятна драконова мощ… Горкият човечец, той също бил съумял да абсорбира затруднителна съпричастност към най-големия си враг. Затруднително, разбира се, ако сте прочут драконоубиец.
Та значи ли това, че той се е отказал от убиването на дракони? Това не било непременно така. Нито пък Слайрак е бил приятел с всяка ламя от неговия род. Казва ми се, че е считал много от тях за непоносими и е имал безчет сметки за уреждане. Така че вероятно просто са достигнали до споразумение."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_49_DragonKnight_LocHeroName" "Dragon Knight"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_4_Bloodseeker_LocFieldNotes" "Както гласи поговорката, „Где Ицзоктотек отива, там и Стригуър изкормва.“
Разбира се, само неговите събратя от Ловците на кости го зоват Стригуър. Враговете обикновено го наричат Bloodseeker. А приятелите му? Е, нека просто да речем, че той няма такива.
Та както и да е, издирвам великата птица Ицзоктотек, дорде тя се извисява към тайфа оглодски наемници, които са в разгара на касапница от Bloodseeker. Това е единственият ми шанс за среща лице в лице. Или с преполовено.
Настигам го, докато той разцепва един изостанал на две спретнати, странно идентични купчини, а мистичната му броня попива всяка пурпурна капчица. Преглъщам звучно. „Винаги ли си бил, ъъ, такъв?“
Той ме забелязва за пръв път. И за моя изненада, отговаря.
„Одраните близнаци изискват кърваво жертвоприношение“, изпъшква той. „Трябва да го осигуря, инак ще сберат таз кръв от моя народ.“
Отдръпвам се назад. Не е нужно да имате жажда за кръв, за да сте способни да разпознаеш га някой друг има такава. За щастие, точно тогаз той зърва още наемници, които се завръщат в техния лагер. За мое щастие. Ъъъ, за нещастие на оглодитата.
Изхлузвам се, дорде той си проправя път през тях, разсичайки ги. Вероятно няма да ми падне друг шанс."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_4_Bloodseeker_LocHeroName" "Bloodseeker"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_50_Dazzle_LocFieldNotes" "„Не съм чудовище“, уверява ме Dazzle.
Когато го настигнах, той се беше прегърбил над тялото на умиращ елен в сенчеста гора на миля от планините Мъгливите горички.
„Твърдят, че Нотълският свят ме е покварил. „Но това, което бе сторил, е да ми покаже моята идеална форма“, намусено рече той, бидейки изпълнен с негодувание.
Dazzle бил просто момче, когато предприел коварния ритуал, позволил му да пътува до Нотълският свят. Съветът от ордена на Дезун, който надзиравал ритуала, го бил предупредил да не отива. Той бил млад и прекалено неопитен. Въпреки туй той настоявал, че е готов. И тъй, те му позволили. Съветът утешавал майката на Dazzle относно сигурната смърт, която му предстояла… И не щеш ли, за тяхно пълно удивление, той се завърнал.
„Освен това, дали едно чудовище би сторило това?“
С тези думи, от ръката му изскочи светлинен лъч в розово-оранжев цвят и удари елена. Животното незабавно се изправи на крака и поклати главата си, като че да се отърси от лош сън.
Предполагам, че историите са били погрешни, помислих си аз, дорде той не се изкиска и не отприщи бяла мълния от другата си ръка, поваляйки елена отново.
Може би в крайна сметка не са били чак толкова в грешка."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_50_Dazzle_LocHeroName" "Dazzle"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_51_Clockwerk_LocFieldNotes" "Вехтушаркото сякаш повтаряше „Не пипай това“ с всеки изпълнен със зъбчати колела ужас, към който се придвижвах, за да огледам по-отблизо в неговата изпълнена с ужасии работилница. Казах му, че нямам никакво намерение някога да сторя това. Не бях глупец. Но също така разбирах, че предупрежденията му бяха форма на самохвалство, обгърнато в загриженост.
Трябва да се признае, че самоувереността му е добре заслужена. И спрямо броя на смъртните случаи от осакатяване, приписвани на Вехтушаркото, съветът му бе повече от основателен. Когато запитах дали петната по и около изобретенията са кръв или ръжда, той просто кимна с глава и се подсмихна, сякаш си разменяхме вътрешна шега. Осъзнах, че някои от тестовите субекти е възможно да не са получили същото предупреждение, което бе предоставено на мен.
Не. Вехтушаркото в действителност не се безпокоеше от това, че невинни хора биват превръщани на кайма в работилницата му, но беше наясно, че това невинаги помага на и без това крехката репутация на проницателните хорица.
„Последното нещо, което ми е нужно, е куп селяни да се пръкнат тук с факли и вили“, измърмори той. „Местенето на всички тея бакии е като цирей на дирника.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_51_Clockwerk_LocHeroName" "Clockwerk"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_52_Leshrac_LocFieldNotes" "Казват, че истинската мъдрост се таи в това да сте наясно, че нищо не знаете. И тъй, как ще назовете онуй, когато знаете прекалено много?
Според легендата, бившият философ Leshrac носи бремето от такоз проклятие. В стремежа си да разкрие мистериите на природата, той се взрял в хроноптическите кристали. Обитавани от духове камъни, за които мълвата твърди, че предлагат взор към същината на вси творение.
Туй, що видял, било толкоз превратно, че разцепило разсъдъка му на две. Сега съзнанията му витаят между два свята, които са порочни и безмилостни из основи.
В днешно време някои го наричат Измъчената душа. Възможно е да звучи драматично, но онез, що са се натъквали на него и са оцелели, за да разкажат историята, твърдят, че титлата не била прекомерно сензационна. Ако не друго, казват те, по-скоро наподобявала диагноза.
По-насетне историята гласи, че познанията не го били подлудили, а по-скоро го направили ЖЕСТОК. Ако трябвало да бъде наясно горчивите истини, които са отровили ума му, разсъждавал той, редно било и други да споделят болката му."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_52_Leshrac_LocHeroName" "Leshrac"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_53_NaturesProphet_LocFieldNotes" "Човек не може да пропусне многобройните изписани табели, когато влиза в Безобразнодървесната гора.
„Той настоява да не оставяте нищо след себе си“, гласеше една. „Той настоява да не отсичате нищо“, гласеше друга. „Той настоява да не берете нищо за ядене“, гласеше трета.
Те не отпъждаха посетителите надалеч, а им казваха да се грижат за себе си и да не си причиняват ненужна вреда. Поотделно, всяко афиширане лесно би могло да се пренебрегне като някакъв селски старейшина, защитаващ земята си. Но това бе Безобразнодървесната гора, място далеч от всеки значим град и изпълнена с чвореста, откровено неприветлива растителност. Само глупец би изпитал заплахата стояща иззад тези писмени апели, а аз не съм глупак.
Влязох в гората с благоразумие и, както се очакваше, скоро открих керван от глупци. Лози, по-дебели от краката ми, обвързваха труповете им към земята. Пръстоподобни клонки бяха обхванали брадвите на пътешествениците, сега навеки закрепени в покритата с мъх плът на техните вратове. От устите им бяха поникнали гъбки.
Грабнах излишна дъска и набързо надрасках четвърта табела, след което я поставих близо до останките — „Моля, четете табелите.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_53_NaturesProphet_LocHeroName" "Nature's Prophet"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_54_Lifestealer_LocFieldNotes" "Дром, Касапинът от Гробномогилноубежище, бе едър мъж с непреклонно чело и сплескан нос на кавгаджия. Все пак, той се суетеше, а изпъкналите му очи се стрелкаха из неприветливата му килия.
„Тъмницата на Деварк е последната спирка за онез от нас, дето биваме изпратени тук“, каза той. „Бях в килията си, га чух няк'ва суматоха. Надничам и скивам, че пазачите се колят помежду си. Ний, затворниците… Еми, 'сички започнахме да ликуваме. Време им беше да си получат заслуженото. Но след т'ва стана наистина безмълвно. И тогаз го видях.“
Пазач, в някакъв вид транс, бил отворил килията на ужасно създание. Той бил пъргаво разкъсан на парчета.
„Т'ва чудо бе високо, но дори повече от това… беше някак ИЗДЪЛЖЕНО. С едни връз други зъби. Кости, където би тря'ало да има кожа. Втренчен поглед със стремежа да нанася вреди“, преглътна звучно Дром.
На следната утрин затворническият капелан дошъл, за да изнесе сутрешната си проповед. След като повърнал при вида на касапницата, той предположи, че това било божествено възмездие.
„Но вся'кви богове, които биха позволили на т'ва чудо да съществува, не заслужават да им се молим“, потръпна Дром.
Капеланът помислил, че това било знак. Той предложи на затворниците тяхната свобода. Само Дром останал.
„Докат' онова чудо е нейде там вънка“, каза той, „аз ш'си стоя тук вътре.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_54_Lifestealer_LocHeroName" "Lifestealer"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_55_DarkSeer_LocFieldNotes" "„Още един мач“, настоява Иш'Кафел, Dark Seer.
Той току-що ме предизвика за четвърти рунд от някаква стратегическа игра, в която командваме армии от реплики връз бойно поле. Бях загубил първите три толкова бързо, че се чудя как той, бидейки велик военен стратег, изобщо можеше да се наслаждава на това занимание.
„Войната не е за наслада“, смъмря ме той, когато го питам. „А острият ум може да открие нови стратегии, дори когато се опълчва срещу противник, чийто ум е мижав.“
Хмм. Е, ако не е относно насладата, поне играенето сякаш го успокояваше. Дорде играем, а аз губя, той се отпуска и разказва открито за миналото си.
Преди да бил придобил умението да командват енергията, спомня си той, децата от родното му измерение първо овладявали своите тела. Иш'Кафел бил тренирал многобройни бойни изкуства и е спечелил фестивал на бойните изкуства обхващащ неговия цял свят, наречен Лекел Д'вит. В свободен превод това ще рече нещо като „Открита битка“, предполагам. Ето защо той рядко удря даден противник физически. „Няма да е честно“, рече той със самодоволна усмивка.
При това, той смята, че това да надхитря враговете си носи повече удовлетворение, отколкото просто да ги надвива с юмруци.
„Виждаш ли, остави левия си фланг незащитен, което прави войските ти уязвими“, казва той, докато заобикаля по фланга моя генерал с диагонално щипково движение от неговата южна кавалерия, за чието съществуване бях напълно изключил.
„Още един мач.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_55_DarkSeer_LocHeroName" "Dark Seer"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_56_Clinkz_LocFieldNotes" "Само място, съкрушено от катран, като Възвишението, би могло да създаде създание подобно на Clinkz и единствено неговия народ би могъл да го обикне. Тучната гора, нашарена с черни локви, наподобяващи следи като от сипаница, навява на ум спящ бог, хванат в капана в някакво космическо юношеско съзряване… Все променящ се, но нивга променен.
Би било лесно да се предположи, че тази земя воюва сама със себе си, но с изключение на това че може да Ви съсипе ботушите, ако не внимавате, Възвишението е намерило някакво странно равновесие.
Иронично е, че като защитава това равновесие, самият Clinkz сега се намира между живота и смъртта. Историите идущи извън това място разправят за пламтящ демон, който се наслаждава да пробожда гърдите на мили, невинни пътешественици.
Не бях очаквал нищо кой знае колко по-различно и поне веднъж бях в грешка. Clinkz не беше никакъв демон. Той бил убил един такъв и в процеса на това действие бил изгорен жив. Бил му дарен нескончаем живот заради неговата победа. Туй било както благословия, така и проклятие, имайки предвид текущата му пламтяща форма. Той е бранител, който не мигва за сън. Огънят около главата му е дотолкова предупреждение за онези, които биха сторили злини на Възвишението, колкото и лъч надежда за тези, които го наричат свой дом."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_56_Clinkz_LocHeroName" "Clinkz"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_57_Omniknight_LocFieldNotes" "Попаднах в опърпана редица поклонници, които пристъпваха бавно към високите скали на Емаурак, където живеят жреците на Всевиждащата наука за светлината. Дългият и мъчителен преход ми костваше седмици, един добър чифт сандали и половината от моето търпение, но ще си заслужава всяка пришка, за да се докопам до малко предистория относно Пурист Гръмогневний, Omniknight.
Най-сетне стръмните скали се показваха постепенно. Отвесни, назъбени камънаци, осеяни с подземни пещери като дълбоко хлътнали, бдителни очи. Йерофантите приветстваха молещите се в пещерите, където те се надяваха да получат видения. Изравних се рамо до рамо с един младши свещеник и го запитах относно Omniknight.
„Той дойде да разпитва“, рече той. „Подготвихме се да го захвърлим в ямата за жертвоприношение.“
После, усещайки погледа ми, той додаде, „Както е редно да сторим със съмняващите се. Но не щеш ли той засия с благоволението на Всевиждащата наука за светлината и ний узнахме, че е бил избран да се срещне с Всевиждащата сила.“ Той ме огледа, незначително начумерен. „Ако имаш по-нататъшни въпроси, мога да уредя обиколка на ямата за жертвоприношение.“
Внезапно осъзнах, че разполагам с всичката информация по отношение на Omniknight, която ми бе нужна. Усмихнах се и благодарих на свещеника за отделеното време."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_57_Omniknight_LocHeroName" "Omniknight"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_58_Enchantress_LocFieldNotes" "Айуща първоначално ме приветства на голяма зелена поляна в гъстите дебри на Сребронощните гори. Скътан пуст терен, който нивга нямаше да намеря, ако същинска менажерия от горски духчета не ме бе завела там.
„Дочух, че си дошла да ме издириш“, каза тя. Гласът ѝ бе приятен и незабавно ме успокои. „Изпратих моите приятели да те доведат тук. Какво желаеш?“
Нейните горски спътници чуруликаха, цвърчаха и гукаха в еуфорично благоговение. Бях чула, че Enchantress можела да контролира слабоумни същества. Беше забележително да видя от първа ръка колко напълно тя бе обаяла тези слабоумни създания.
„Желая да пиша за подвизите ти“, рекох аз с поклон. „Заради идните поколения.“
Тя се усмихна топло, а песнопойният ѝ глас пак изпълни ушите ми.
„Моята история е дълга и не е от значение“, изгука тя. „Но историите за създанията около нас… Е, те си заслужават да бъдат чути.“
И разбира се, тя бе права. Беше ясно, че тя знаеше по-добре от Вашата скромна писарушка. Господарката винаги знае най-добре."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_58_Enchantress_LocHeroName" "Enchantress"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_59_Huskar_LocFieldNotes" "Бях предупредена за опасностите, дебнещи ме във Виещата местност — огрета, злокобни вълци, адски мечки… Така че не горях от желание да преследвам Huskar там. За жалост, това бе мястото, където Huskar се намираше.
За щастие, самият Huskar се оказа по-дружелюбен, отколкото очаквах. Прегърбен над пламтящ лагерен огън, той изглеждаше почти нетърпелив да сподели храната и историята си. Обаче тъкмо, щом започна да разправя за своето пътешестване, бяхме нападнати от глутница гладни вълци.
Мина ми през ума, че съм написала последната си кореспонденция, дорде те ни обкръжаваха. Един самотен боец, независимо колко умел, не можеше да се сравнява с дузината гигантски кучеподобни животни, които ни обграждаха. Първият се нахвърли връз него, поваляйки го. Бях сигурна, че аз съм следващата.
Но докато водачът на глутницата захапваше месестото рамо на Huskar, мускулите на обезумелия от ярост боец се напънаха и разтегнаха. В мимолетен изблик вълкът беше изритан по протежението на сечището. Друг се нахвърли към мен, само дорде гърлото му не срещна, с тревожна внезапност, обсидиановия кинжал на Huskar.
Все така идеха още вълци. Все така вълците биваха покосени. Всяко ухапване, всяко разкъсване сякаш удвояваше безумната ярост на подивелия боец.
По времето, когато последният вълк се изниза нейде надалеч, Huskar стоеше, окървавен, но някак си изглеждаше по-силен от преди. Дорде очите му блещукаха от ярост, аз също реших да се изнижа."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_59_Huskar_LocHeroName" "Huskar"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_5_CrystalMaiden_LocFieldNotes" "Синьосърцевият глетчер е скован от мраз и в най-добрите времена, но Райлай кара ветровития му гребен да ми се струва още по-студен.
„Сестра ми ли те изпраща?“, пита тя. Очите ѝ блещукат, но нейният глас има стоманена острота. Не мога да преценя дали ме харесва или е на път да ме убие. А може би и двете.
„Разбира се, че не“, отвръща си тя самата с хихикане. „Ако сестра ми те бе изпратила, вече щеше да си се опитала да ме убиеш.“
„И тогава щеше да се е наложило аз да те убия.“
Сега гласът ѝ е напевен, но ясните ѝ сини очи намекват за нещо друго. Не съм сигурна какво, но тръпката, която ме полазва по гърба, не се дължи на мразовития климат.
Внезапно мигът отминава. Намекът се разсейва. „Както и да е, аз съм надзорничката по тези места и е добре да ми кажеш какво дириш“, казва тя, отново щастлива.
Опитвам се да обясня своята мисия… Водейки летописи за историите на най-великите герои по света… Но Райлай губи интерес някъде към средата на първото ми изречение.
„Успех с това занимание! Можеш да се самоизпратиш навън“, жестикулира тя, без да съзнава… Или не забелязва? … че ние вече сме навън, под открития небосвод. „Ако видиш сестра ми, кажи ѝ да ме навести по някое време!“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_5_CrystalMaiden_LocHeroName" "Crystal Maiden"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_5_CrystalMaiden_LocPersonaFieldNotes" "Бях дошла да говоря с ледения вълшебник, надявайки се, че слуховете за хилядолетния му зимен сън тук, на Синьосърцевия глетчер, включват и няколко часа в будно състояние. Ако ли не, предполагам, че съм дошла да гледам ледения вълшебник.
Туй, що ме намери вместо това бе Ледоостанковата вълчица. Козината ѝ е с цвета на обагреното от лунна светлина мразовито поле, а нейните сапфирени очи са проницателни като свредло, пронизващо замръзнал леден пласт.
„Дошла си да дириш мощ ли?“, запита тя. Почти се прекатурих по гръб в снежната вихрушка.
„В известен смисъл“ казах аз, мъчейки се да си възвърна самообладанието. „Ако познанието се счита за мощ.“
Очите на вълчицата се присвиха, а след това погледът ѝ се отнесе към глетчера. „Познанието е кристална яснота. Но то също е съкрушително бреме. То съхранява… но също така държи в плен.“
След това тя отърси скрежа от козината си и пристъпи леко отдалечавайки се в снега. Потреперах… Не от студа… А защото осъзнах, че е възможно през всичкото туй време да съм търсила грешния леден вълшебник."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_60_NightStalker_LocFieldNotes" "Орденът на Баланар е номадски, а неколцината му десетки членове пътуват до всяко място, где денят е най-кратък. Когато се натъквам на тях по здрач, те са установили лагер връз скования от лед най-северен край на платото Ледовопагубно.
Предвид студа, огънят би бил добре дошъл. Но всякакъв източник на светлина е запретен в култа на Night Stalker.
Срещам Паз, една от старейшините в групата, която е показала своята преданост към мрака, като е избола собствените си очи.
„Приела ли си прегръдката на нощта?“, пита тя весело. Лъжа и казвам, че съм.
„Добре“, усмихва се тя зловещо, оголвайки зъби изпод тънките си устни. „Когато ТОЙ пристигне, ще бъдеш възнаградена.“
Наградата, твърди тя, е възторжена смърт и вечно място до Баланар. Но легендата ясно твърди, че той дебне сам… Оставяйки човек, който не членува в култа, да се чуди защо точно са толкова уверени, че ще е нетърпелив да се сдобие с компания.
Докато последният слънчев лъч се стаява зад скалиста канара, студът се разраства и мъждивата светлинка чезне все повече. Злочестата, безока усмивка на Паз ме кара да потръпвам повече, отколкото се предполага само от проклетия студ.
„Той иде!“, прошепва тя обнадеждено."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_60_NightStalker_LocHeroName" "Night Stalker"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_61_Broodmother_LocFieldNotes" "Изтърканата крайпътна табела за „Пътуващият цирк на странностите на Къз Борст“ се полюшва в такт с поривите на вятъра, подхранвани от здрача. „К'во сакаш да 'найш за Черната Арахния?“ Пита Куз, хвърляйки нервно погледи към сгъстяващите се сенки на Червенопаст.
Единственият известен приключенец, успял да избяга със съкровище от магнетично имане на Птолоптал, той го превърнал в най-ценната колекция от рядкости от тази страна на Ледоостанково. След това сметкаджията пак си пробвал късмета, връщайки се при Птолоптал, за да „вербува“ децата на Broodmother в своето представление. От тогаз насетне все тъй си плюе на петите.
„Колко от… паячетата отвлече?“
„Почти николко, кълна се. Надали… Има-няма да са били двеста?“
Бил се промъкнал във вулканичен проход, дорде Broodmother си играела със своята храна. Някакъв злощастен хипогриф. „Очите ѝ все дирят следващото ястие, но га започне да оплита плячка в пашкул, е като под натрапчив импулс, не може да спре, дорде не приключи.“ Точно тогава той ги сграбчил.
Къз пришпорва своята товарна кола напред. Пожелавам му късмет.
Звукът от огромни, подтичващи крака отеква през прохода, преди мракът да бъде пронизан от изпълнен с ярост крясък.
Трябваше да уточня добър късмет."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_61_Broodmother_LocHeroName" "Broodmother"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_62_BountyHunter_LocFieldNotes" "Въпреки големия интерес и многократните молби на Добродушкова, отказвам да провеждам по-нататъшни проучвания относно Гондар, Bounty Hunter. Отново и отново ѝ казвах, че той не е истински. А аз би трябвало да знам. Вече положих големи усилия да го намеря.
Поразпитайте дузина бандити и ще получите дузина различни описания на Гондар. Висок, нисък, строен, набит, зелен, червен… Всеки бандит ще Ви уверява, че абсолютно, категорично го е видял със собствените си очи. Един крадец се закле в гроба на кръстника си, че Гондар бил жива сянка. Срещал съм жива сянка и е по-лесно да се намерят доказателства за нея, отколкото за този така наречен ловец на глави.
Дори моралът на Гондар зависи от това кой разказва историята. Той като че ли убивал само най-лошите престъпници, само най-милите куриери или, някак си, само най-драгите престъпници. Всичко е същински безсмислици. На този етап бих си заложил репутацията за това, че Гондар съществува единствено в съзнанията на разтревожените престъпници, опитващи се да държат в правия път амбициозните си деца, които искат да станат мошеници."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_62_BountyHunter_LocHeroName" "Bounty Hunter"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_63_Weaver_LocFieldNotes" "Тадеус Сивомантий е декан по онтологични проучвания в Ултимирския университет. Твърди се, че през всичките четиридесет и две години, в които преподава по разширена чудотворна космология само петима студенти са издържали неговия курс. Причината не е в това, че оценява безпощадно. А по-скоро е до това, че Ултимирският университет не обича да споделя тайните за изтъкаването на самата материята на реалността. Освен ако можете да докажете, че няма да сгрешите дори и дума в своите заклинания.
Оказва се, че Тадеус е написал докторската си дисертация относно Тъкачките (Weavers) и очите му се разпалват от признание, когато го питам.
Тъкачките, обяснява ми той, били попечители на самото съществуване. Те не са архитекти. Не са и богове… За даден тъкач вселената била плат, опънат връз голям стан. Те закърпват пролуките там, где времето изтънява. Затягат увиснали шевове. Подсилете избледнелите региони, преди да се промъкне нещо мрачно… нещо, което не бива да се споменава и не е от нашето родно пространство на съществуване.
Звучи като неблагодарна и повтаряща се работа и макар Тадеус бързо да обрисува Скитскър като злодей, трудно е да се отрече, че всеки един от нас е възможно да се поддаде на същото изкушение. Скитскър бил един от най-добрите тъкачи… Но той станал неспокоен от непрестанното закърпване на едни и същи дупки отново и отново за цяла вечност. Той се отегчил от обикновеното поддържане на реалността. Той копнеел да създаде своя собствена.
Експериментите му изначало били мънички, но не след дълго пазителите ги забелязали. Той бил прекроил прекомерно много от шарката на вселената и нишките водели обратно до него. Пазителите изрязали света му, прокуждайки го от възвишения свят, та направо в погрешната реалност, която е… Или може би не е създал — нашата.
Тадеус не преподава никакви курсове относно Скитскър. Колкото по-малцина знаят историята му, толкова повече в безопасност остава изтъканото. „Нашата реалност може и да не е перфектна“, казва той, „но аз съм склонен да я предпочитам такава, каквато е.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_63_Weaver_LocHeroName" "Weaver"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_64_Jakiro_LocFieldNotes" "
Тридесет завоя, надълбоко в прословутия търговски лабиринт на Ревтел, очукана табела анонсира „Къпинокалай и синове“, макар че „Къпинокалай“ е задраскано, както и „ове“ в края на „синове“.
Табелата виси над малка, бозава колибка. Когато бизнесът Ви е свързан с драконово месо, струва си да не се натрапвате на драконите.
„Писателят, а?“, казва мъж, за когото предполагам, че е последният син, докато сече малко, люспесто бедро в това окаяно местенце.
„Тъй, та значи месото на огнен дракон е хубаво и пикантно“, самохвално заявява той. „При ледените дракони е различен вид пикантност.“ Но такъв, който бълва лед И огън? Е, това биха били ГОЛЕМИТЕ кинти.“
И така, Къпинокалайковите се впрегнали да дирят Jakiro. Забелязали го да се олюлява нейде в далечината, очевидно вече на косъм от смъртта. Проследили го през някакъв проход, само за да установят, че са били изиграни. Jakiro се бил преструвал, че има травма, за да ги примами, а след туй едната глава обгорила баща му и половината от неговите братя. А другата замразила останалите като мравки в кехлибар.
„Семейният бизнес не е това, което беше преди“, въздъхва синът."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_64_Jakiro_LocHeroName" "Jakiro"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_65_Batrider_LocFieldNotes" "Въпреки че бях благонадеждно информиран, че Batrider „е идиот“ и „страхливец“, той поне е лукав, защото се оказва невъзможен за намиране.
Приклекнал съм зад покрита с лози скала близо до далечния край на джунглата Яма Раскав. „Т'ва е най-доброто място за наблюдение на Batrider“, настоява моят водач, прекомерно нетърпелив фермер, отглеждащ маршов ечемик, докато наднича иззад скалата.
Като младеж, Batrider прекарвал дните си в изгаряне на горички от балибу дървета, за да проправи място за полета със самурски камъш на неговото семейство. Баща му, по всички сведения ходеща халба със светло пиво, бил взискателен и строг с момъка, към когото се обръщал само с думата „хлапак“.
Не щеш ли, един ден, маниакалното подпалвачество на Batrider разстроило гнездо от морде-прилепи. Единият го сграбчил и полетял към небето, опитвайки се да захвърли младежа връз скалите, за да нахрани отрочетата си.
„Повечето хорица просто се паникьосват като луди, щом ги спипа морде-прилеп“, прошепва моят водач, оглеждайки хоризонта. „Не и Batrider.“
Вместо това, момъкът успял да се измъкне от захвата на прилепа и пълзешком да се покатери връз гърба му. Използвайки неговите уши, той го „напътствал“ към колибата на баща си и пусна възпламенителна кесийка върху семейния дом. Този морде-прилеп изял своето първо и единствено топло ястие, преди Batrider да му отсече главата.
„След туй Batrider се върна и…“
Свистенето от гигантски криле и маниакално кикотене високо над главите ни накараха водача ми да стане безмълвен.
„Мисля, че просто се връща, за да се увери, дали баща му е мъртъв“, прошепва моят водач, обзет от страхопочитание, дорде наблюдаваме как фигура се извива на дъги в небето.
Послепис… Бях благонадеждно информиран и следното ми бе напомнено от моя надежден информатор: освен че е идиот и страхливец, Batrider се страхува и от Axe. Бях благонадеждно информиран, че трябва да запиша това, докато моят информатор ме гледа."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_65_Batrider_LocHeroName" "Batrider"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_66_Chen_LocFieldNotes" "Когато за сефте чух мълвата относно Chen, бивш разбойник, който се е преустроил към страната на святата правдивост, бях мнителен. Отдавна бях научил, че рицарите в блестящи доспехи обикновено носят следите на не малко очерняне.
Никой от селските жители, склонни да приемат моите монети, не бяха срещали Chen, но повечето познаваха приятел или роднина, който се бил отправил да го дири с надеждата да се преустрои към неговата праведна кауза. Както се очакваше, никой не се бе завърнал. И тъй, отпраших да търся.
Осъзнах, че съм поел по правилния курс, щом открих кървавото местенце, където поклонението на няколко обнадеждаващи послушници било приключило насилствено. Сега интервюто с Chen изглеждаше… неблагоразумно. Затуй с мъка се покатерих на най-близкото дърво.
От тази удобна точка за съзерцаване видях как един ридаещ мъж умолява. Дали за милост или за опрощение, нивга не ще узная.
С проблясък от светлина Chen преобрази и този, както е сторил и с останалите, а димящият труп доведе на пиршество верните животни на Chen."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_66_Chen_LocHeroName" "Chen"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_67_Spectre_LocFieldNotes" "Години наред племената Азмедир и Мударал воювали помежду си. Битките им се разпростирали из суровите пясъци на Земите на скръбта. Изглеждало така, сякаш не би могло да бъде сключено примирие, дорде не щеш ли… такова се случило.
Двойката вождове ме посрещнаха в голяма палатка, един вид нещо сходно на кметство, в селището, където двете страни сега живееха в неловка, но принудителна хармония.
„Сражение без край“, каза вождът на Азмедир. „Сражение никога няма край, докато една страна не изчезне.“ Лицето му се помрачава. „Дорде нея.“
Доколкото схващам, Меркуриал, позната като Spectre, била привлечена към техния нестихващ конфликт. Сенчестото същество просто един ден се явило насред особено кървава битка.
„Тогава мъже почват да умира“, каза ококорено вождът на Мударал. „Без острие, без стрела, просто умира. Тя прави мъже да умира.“
Сенките обгръщали воините, собствените им остриета се обръщали срещу тях, мнозина полудели. Безпомощни, враждуващите племена се съгласили на прибързано скалъпено примирие.
„Тя пратен от един истински бог Рах'казал, казва нас не се сражава“, каза вождът на Азмедир.
„Не!“, изкрещява гневно вождът на Мударал.
„Тя пратен от един истински бог Ек'тобар!“
Дорде гласовете им ставаха все по-шумни и по-рязки, ги оставих да разискват поредното им несъгласие."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_67_Spectre_LocHeroName" "Spectre"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_68_AncientApparition_LocFieldNotes" "Историците твърдят, че Калдр бил изкован от студената бездна. Тя го била родила както като пратеник, така и като предупреждение. Мъдреците казват, че той е най-чистата форма на студа, която е тук, за да смрази света и да го превърне в нищо друго, освен в лед.
За селските жители на Трел, малко селце в равнините Студенонасипно на Вътрешнодържавните райони, той бил самата смърт.
Бях дочул, че е дошъл в Трел преди два дни. По времето, когато пристигнах тази утрин, мястото все още не беше напълно размразено. Няколко селски жители и глави добитък все още стояха като статуи, замръзнали насред крачката си, докато се били опитвали да побегнат. Други се препънали, падайки и натрошавайки се на парчета, щом това се е случило. Почвата бе лепкава, докато кръвта им бавно се превръщаше от лед в течност.
Едно нещо трябва да се спомене относно Калдр… Той е толкова усърден, колкото и непроницаем. И дума не може да става за оцелели. Нищичко дори не загатваше защо е нападнал това селце. По всичко личеше, че са били мирни хора, така че е възможно това просто да се случва, където и да отиде.
В случай че ситуацията е такава, ако разрухата му е по-малко буйна, а по-скоро е просто вторичен продукт на това, което той представлява, мотивите му просто ще трябва да останат незнайни."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_68_AncientApparition_LocHeroName" "Ancient Apparition"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_69_Doom_LocFieldNotes" "Казват, че Doom е единственото живо същество, което се движи свободно между седемте ада. Това означаваше, че нямах ни най-малката надежда в седемте ада да го издиря. Вместо това започнах от наченката… При кратера.
„Кратер“ е акуратен израз, но някак омаловажава сцената. Зейналата рана в пустошта, където е бил захвърлен от небесата, все още сурова и очернена. С пясък, разтопен в набраздено стъкло, достатъчно остро, за да Ви порежат пръста, и горещ въздух, клокочещ със смрадта на изгоряло. Сякаш не е отминал и ден, в който ямата да би могла да се изцери. Повечето локални обитатели избягват това местенце.
Повечето, но не всички. Един стар пастир твърдеше, че е видял падението. „Той се надигна от огъня, буквално, без да поеме никакви щети. Освен че крилата му бяха изгорени до осакатени димящи чуканчета. Така че, предполагам все е поел някакви щети, сега като се замисля относно тая работа. О, и очите му пламтяха изпълнени с омраза.“ Той се умисля. „МНОГО омраза.“
Но ако разказите са верни, той не се е надигнал от огъня. Той е самият пламък… Поглъщащ и безжалостен. Въпросът не е просто в това, че Doom странства между адовете. А че той влачи ада, гдето и да иде."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_69_Doom_LocHeroName" "Doom"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_6_DrowRanger_LocFieldNotes" "Срещнах се със семейството на Траксес в хижа от мъхов покрив под боровете, където въздухът беше толкова гъст от влажна пръст, че можехте да го дъвчете. Те бяха топли домакини, макар и малко прями.
„Тя беше една от нас от самото начало“, каза приемната ѝ майка, подавайки ми чаша горещ чай от гъби. „Тиха като сянка, пъргава като мисъл. Помислихме, че е завърнало се подменено дете.“
Чичото ѝ кимна. „Траксес беше природно надарена. Дорде бе станала на шест години тя можеше да дебне мишка по сухи листа.“ Той отпи глътка. „Жалко за лицето ѝ обаче.“
Лелята ѝ въздъхна. „И двете страни симетрични и няма нито брадавичка или мустаче ни по едната. Толкова обикновено. Нищо чудно, че изчезването и идеше толкова отръки.“
Разказаха ми как е расла, извисявайки се над рода си, докато главата ѝ почнала да се сблъсква с гредите. Един ден тя излязла и не се върнала. „Не мога да кажа, че я виня, все си тряскаше главата из всичко“, рече чичо ѝ. „Горкото дългуресто нещо.“
„Тя все още си е нашата Траксес“, каза решително майка ѝ. „Липсва ни.“ Тя поразмишлява за миг. \"Обаче не ни липсва т'ва да подменяме 'сички онея счупени греди.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_6_DrowRanger_LocHeroName" "Drow Ranger"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_70_Ursa_LocFieldNotes" "Срещнах оцелелия в опушена странноприемница северно от горската граница. Единият му ръкав бе подвид и забоден за карфица, а останалата му ръка беше обвита около халба. Той се съгласи да говори, ако обещая да запиша думите му точно.
„Намерихме следи навсякъде. Тлъсти, големи. Дружките ми се засмяха колко лесно щяло да бъде да го забършем. Е, те се оказаха лесно забърсаните.“
„Той изскочи от мрака като свлачище. Разпори Бьорн от яката до чатала. Месото се изпопада като преобърнато касапско дюкянче. Направо прехапа главата на Торстен. Мокрият звук, който издаде, беше като узрял пъпеш разпльокан връз калдъръм. Джаник побягна. Краката му направиха десет крачки. Останалото от него стигна само до пет.
„Какво стори с мене ли? Отнесе ми ръката. Прекърши я при рамото, спретнато като всичко останало. Изкрещях. На него не му дремеше. Просто се приведе близо. С жарък дъх… И рече, „Върви. Разгласявай тез слова. Тукашната земя не е ловно поле.“
Той отново надигна халбата си, почти жизнерадостно. „И тъй, ей ме на. Разгласявам.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_70_Ursa_LocHeroName" "Ursa"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_71_SpiritBreaker_LocFieldNotes" "Подминах разрушен търговски керван точно на изток от оазиса Калабор. Следвах набор дълбоки следи от копита, за които само частично се надявах да ме отведат до Баратръм, Spirit Breaker. Във всички други посоки бяха разпръснати човешки стъпки.
Керванът е превозвал съкровища с голяма стойност — скъпоценни камъни, бижута, изящни килими, които сега са разхвърляни насред отломките. Те са били изоставени в полза на това търговците да спасят своите животи.
Баратръм стържеше пръст от копитата си, когато се приближих възможно най-предпазливо.
„Беше по повелята на господаря“, отговори той, когато го запитах защо е опустошил кервана. „Ако е по повелята на господаря, значи се свършва.“
Попитах кой е неговият господар. Той се загледа втренчено в небето. Продължителното му мълчание не даде да се разбере дали самият той знае, но беше съвсем ясно, че дори и бе така, не щеше да ми каже.
„Аз съм скромен пратеник“, най-сетне гордо рече той. „Разрухата не ми носи наслада, освен ако не е в Негова служба.“
След туй очите му се помрачиха. „Господарят казва, че е възможно да живееш.“
Това беше добра новина. Усмихнах се.
„Ако си тръгнеш сега.“
Реших да не се помайвам със сбогуванията и се втурнах да припкам. Очевидно нямаше способ да го надбягам, ако решеше да ме преследва. Беше жест на уважение да му се даде да разбере, че нямаше да се налага."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_71_SpiritBreaker_LocHeroName" "Spirit Breaker"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_72_Gyrocopter_LocFieldNotes" "Проницателните хорица не обичат нищо повече от това да взривяват разни неща. Това занимание е семейна традиция. Граната, подмятана с любов от едно към друго поколение. Изобретяването на нов закон за детонацията е източник на гордост сред проницателните хорица.
Някак си Аурел е съумял да си постави дори по-високи цели от това. Искал да се научи да лети. Да вкуси вятъра в своите зъби, да чуе рева на витлата в ушите си и да усети как бомбите напускат ръцете му, дорде падат връз нищо неподозиращите му жертви долу.
„Всички му казваха, че не може да бъде сторено“, казва Дервил Пъргавопукащ. „А ние, проницателните хорица, сме доста лековерни. Мислим, че всичко може да бъде осъществено. И тъй, това би трябвало да ти каже нещо.“
Тогава, един ден, Аурел просто бил изчезнал. Работилницата стояла безмълвна, набор витлови перки били подпрени на стената до тъжна купчина недетонирани бомби. Около огньовете в странноприемницата хортуването станало подло. Те считали, че глупецът навярно сам се е заточил сам от срам.
На следващата утрин, га надвисналата сянка преминала над площада за сефте, никой дори не знаел достатъчно, за да се разпръснат. А тогава нещо паднало от небето. Последвано от нещо друго. Последвано от много неща."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_72_Gyrocopter_LocHeroName" "Gyrocopter"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_73_Alchemist_LocFieldNotes" "Лабораторията на Разил Мрачнопивов приличаше на работилница, построена в сметище по време на земетресение. Сандъци с минерали се полюшваха до съскащи медни дестилатори. Блестяха бутилки във всички възможни цветове, а някои дори вяло вибрираха. Във въздуха се носеше миризмата на изгорял копър, варен гущер и лоши идеи.
Съпътстващото го огре, наполовина съучастник… наполовина товарно животно, носеше малка, оцапана престилка, а изражението му беше между любопитство и глад. Проницателният човечец от по-дребния вид такива подскочи напред, стискайки пенлива синя колба. „Уцелваш подходящия момент! Изпитваме нещо.“
Преди да успея да възразя, мускалите бяха наляти, а наздравиците бяха вдигнати. Бъркочът имаше остър и метален вкус, като токов удар, потопен в сок от манго.
Гласът ми незабавно се изстреля в пискливо писукане на мишле. Този на огрето в абсурден фалцет. Разил измърмори развълнувани, беззвучни думи. Нейде наблизо се дочу кучешки вой. Погледите ни се срещнаха… А после се сринахме в писклив смях.
„Това“, изхриптява Разил, „трябваше да ни накара да полетим.“
Докато се присъединявах към смеха, очите ми разсеяно се отнесоха към един от рафтовете с еликсири на Разил… Някои с цветовете на дъгата, други светещи примамливо. И тогава, зад тях, почти невидими за окото… Имаше други. Бутилки с глифове под формата на скелет върху етикетите. Бутилки, които тихо клокочеха. Една, която изглеждаше така, сякаш съдържаше мастиленочерна бездна с една-едничка провесена бледа звезда. Друга, която сякаш се взираше обратно.
Стомахът ми се сви на кълбо. На повърхността експериментите на Разил изглеждаха безобидни, дори забавни. Но не можех да не се зачудя какво бих могъл да открия, ако надникна по някои от рафтовете с отвари, скрити в стаята с надпис „НЕ ВЛИЗАЙТЕ“."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_73_Alchemist_LocHeroName" "Alchemist"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_74_Invoker_LocFieldNotes" "Докато Invoker говореше, магическите кълба около него се осветяваха, затъмняваха и променяха своя цвят, сякаш за да подчертаят емоцията на историите му. Към десетия час от интервюто ни, с бавен ужас започна да ми става ясно, че е възможно този мъж нивга да не спре да говори.
Той се гордееше с подвизите си и те бяха впечатляващи, това не мога да му го отрека. Оказва се, че разказването на житейската история за един почти безсмъртен маг отнема известно време. А Invoker разполага с легендарна памет. Той е способен да си припомни почти всяка подробност от почти всяко изпитано преживяване в живот, който научавам, че е много приключенски, много интересен и много, много дълъг.
Разбира се, „приключенски и интересен“ е начинът, по който би го описал. Слушайки го без антракт, по-подходящият термин, който ми дойде на ум, беше „мъчителен“. Ръката започна да ме боли и щом забеляза това, Invoker ме запита дали искам да изпълни заклинание, за да накара перото ми да пише самостоятелно.
От чист професионализъм, неохотно отхвърлих предложението. Дорде слънцето изгряваше на втория ден от интервюто, болезнено съжалявах за този си избор."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_74_Invoker_LocHeroName" "Invoker"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_74_Invoker_LocPersonaFieldNotes" "„Не възнамерявах това да стигне чак до там…“, изревава Карл над тлеещите руини на някакъв бандюга. Беше ми ясно, че въпреки всичките му самохвалства, той никога преди не бе убивал някого. Забърсвайки сълзите си, той ми рече, че не било честно някой „… просто да изскочи и да ни се нахвърли ей така“.
Откак „пристигнал“ в наше време няколко седмици по-рано, Карл бил до голяма степен държан за изучаване в Ултимирският факултет. Както заради неговото изучаване на мистичните изкуства, така и за изучаването от страна на другите магьосници на този свръхестествено надарен млад маг.
Магическото пренасяне в далечни земи е трудно дори за най-могъщия вълшебник, камо ли за преместване еони в бъдещето. Но ей го на това дете, много шумно, много нахално момче, което го било направило съвсем само.
Старейшините от факултета не успели да направят точно копие на заклинанието на Карл, докато Invoker от нашето време отказал да повярва, че детето е нещо друго освен странен самозванец. Разочарован, Карл най-сетне поискал да излязат навън, кълнейки се, че „… този път ще Ви се докажа“.
Какво се е случило през другите пъти, Карл отказа да каже."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_75_Silencer_LocFieldNotes" "Както повечето домове в палатковия град Хазадал, опитът да се предпазите от пясъка е загубена битка. Изтупвам колкото мога от квадратната ми възглавница, а след това се отказвам.
Моят домакин е Абагард, последният жив инструктор от нявгашното велико училище за бойни магове, орденът Аеол Драйъс. Бях дошъл да го попитам за Нортръм, най-великия боен магьосник появил се в резултат от усилията на Аеол Драйъс.
„Вярно е, че усилията на Аеол Драйъс доведоха до най-великия боен магьосник“, усмихва се леко Абагард. „Но не посредством научно обучение.“ Той се закашля с незначително смущение. „Ние… го развъдихме, за да бъде наш шампион. В продължение на двеста години, род подир род, двойка подир двойка. Той не беше роден. Ние го направихме.“
Нортръм се оказал покорен ученик. Но реалността се оказала по-малко покорна. До седмата му година в Аеол Драйъс, Нортръм се бил провалял дори в най-елементарното изпитание по магия. Ученикът, когото били развъждали векове наред, така че да бъде кулминацията на техния орден, не можел да изпълни заклинание, за да си спаси живота.
„Бях сигурен, че родословието бе правилно. Но всички признаци бяха налице. Бяхме се провалили.“ Той въздъхва. „Така си мислехме до деня на Тежкото изпитание.“
Оказало се, че е просто било късно съзряване. Учениците се сбрали, за да демонстрират уменията си. Никой не очаквал нищичко от Нортръм. Но докато амбициозните магове започвали своите заклинания, Нортръм се съсредоточавал. Изведнъж, на опитното поле, той не бил просто най-добрият маг. Той бил единственият маг. Никой друг не можел да изпълни заклинание. А със сигурност не само за да си спасят животите.
„Погледнато от хубавата страна“, въздъхва Абагард, „Той поне завърши.“
Кимвам и отпивам глътка от песъчливото си мляко. Много песъчливо."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_75_Silencer_LocHeroName" "Silencer"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_76_OutworldDestroyer_LocFieldNotes" "Разпитвах наоколо седмици наред с надеждата да намеря някой, който бил оцелял след среща с Outworld Destroyer. Накрая, един странстващ търговец ми каза, че брат му някак си бил сторил точно това.
„Брат ми Треймонт беше от любознателния тип хора“, каза той. „Винаги търсещ нови приключения. При пътуванията си той се натъкнал на град, който Outworld Destroyer… разрушавал.
Той ми каза къде мога да намеря брат му, ако искам интервю.
„Успех“, додаде той тъжно, преди да продължи пътя си.
Срещнах Треймонт в бозавата, стерилна лудница, където сега той бе обитател. Когато го поздравих, той обърна обръснатата си глава, за да погледне към мен. Или отвъд мен.
„Ще те спипа“, рече той, а гласецът му бе едва шепот. „Ще спипа всинца ни.“
Някои академични умове теоретизират, че Outworld Destroyer е дошъл нейде отвъд слънцето, от ръба на самата бездна. Че е патрулирал в онази далечна площ, чакайки. За какво? Малцина вярват, че той е вестител на някакво зло, толкова всепроникващо, че щяло да погълне света. Други отказват да дерзаят възможностите твърде задълбочено, ако изобщо си правят труда. Но кльощавият мъж с облещените очи, стоящ пред мен, очевидно разполагаше със своя собствена теория.
„Няма бягство“, изкряка той дрезгаво. „Прекалено е късно. Той вече иде.“
Тук нямаше да получа кой знае каква информация. Дорде излизах, Треймонт започна да се закиска. Смехът му премина в маниакално силно кикотене. „Вече иде!“, крещеше той отново и отново между пристъпите на смях."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_76_OutworldDestroyer_LocHeroName" "Outworld Destroyer"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_77_Lycan_LocFieldNotes" "Светлинката от мъждукащия ми лагерен огън на сечище дълбоко из дебрите на Западните гори поднася отражения от дървесната ивица… Чифт блестящи очи. След това втори чифт се присъединява към първия… Трети към втория, дорде сетне се образува съзвездие.
Ръката ми попада връз късия нож, който нося със себе си, но докато първият гигантски вълк се изплъзва на показ от гората като жива сянка, ужасено изпускам острието. Пристъпва с леки тихи стъпки уверено към мен, но не ръмжи, нито е заплашителен. Изглежда… любопитен? Изхленчвам и извръщам глава, докато той се приближава достатъчно, за да ме подуши. Когато отварям очи след нещо, което ми се струва като цяла вечност, поглеждам обратно и виждам, че там стои мъж с доста проявени кучешки зъби. Останалите вълци се разпръскват.
„Тази гора е опасно място за някой като теб самата“, изръмжа той.
Той се представя като Бейнхалоу, родом от кастата Ембри. Бях чула как неговото семейство се надигнало срещу някакъв луд крал. Как само той оцелял от своя род, но как маговете на краля са го прокълнали с ликантропия. Бях чувала историята, но все пак имах друг въпрос.
„Когато се променяте…“, осмелих се да река аз, „… боли ли?“
„Повече, отколкото нявга би могла да узнаеш“, казва той печално. „Боли, всеки път.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_77_Lycan_LocHeroName" "Lycan"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_78_Brewmaster_LocFieldNotes" "Изпод разядените от бръшлян арки на Разрушения град открих Мангикс, Brewmaster. Той се съгласи на интервю при едно условие… Да пием заедно.
„Орденът на Ойо“, започна той, поставяйки халбите, „пие, за да говори с духовете.“ Светлото пиво ми напомни за него. Златистокафяво, леко шантаво, обезпокоително силно. „Аз съм наполовина Небесен, така че виждам по-далеч в другото пространство. Това е от помощ.“
След като отпивам няколко глътки и аз започнах да виждам и в други пространства. Това не беше полезно.
До следващите халби той е (те ли са? абе вече са двамца) ми разказва как бил надвил стария майстор в състезание за юмручни схватки и надпиване. „Не беше лесно“, казват Мангиксите (мангиксците?). „Много прекатурвания.“ Кимвам. Може би прекалено много.
Някъде около четвъртите поредни халби, мангикс казва, че той шси търси едничка съвършена мисъл, която да обедини фискалните и духовните пространства. а аз му казвам, че фероятно е под масата.
На пет халби мангкс ме потулва по рамото. Добре сесправи, рече той, после масата се завъртяяя и аз се хързулнах към лекарнощ"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_78_Brewmaster_LocHeroName" "Brewmaster"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_79_ShadowDemon_LocFieldNotes" "Нямах намерение да се опитвам да измъквам тайна информация относно Shadow Demon от култа, който го следва, но бях чула за една самоотлъчила се окултистка, която била избягала от редиците му. Бях се трудила усърдно седмици наред, за да я издиря.
Беше нечувано някой да напусне ордена на Сенчестата мъглявина, така че бях скептична. Самоотлъчилата се окултистка също беше скептична, но към мен, към моите многократни опити да я намеря, както и към намеренията ми. От деня, в който си тръгнала, все тъй си плюела на петите. Отне ми седмици на шифрована кореспонденция, тайни кьошета за оставяне на съобщения и купища уверения, така че най-сетне да уредя среща в забутан надалеч коптор, на местонахождение, което съм обещала да не разкривам.
Когато стигнах там, в ръката ѝ просветна кинжал, а също така блесна и нейният кос поглед. Тя имаше дивия, облещен поглед на животно, което е преследвана плячка.
„Побягнах, когато родителите ми доброволно ме предложиха като жертвоприношение“, изписука тя смирено, подскачайки от смразяващ ужас при всеки звук. „Бях виждала как отровата, която дават на жертвениците, ги покваря… измъчва ги… убива ги.“
Култът правел своите жертвоприношения, така че да спомогне за настъпването на края на дните, казва тя, но това не било само за този свят, а за всички светове. Това била най-голямата надежда на техния бог.
При някакво шумолене нейде отвън тя подскочи на крака, опирайки своето острие в собственото си гърло. Гъстата кръв се разтече до лакътя ѝ, преди да мога да я спра."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_79_ShadowDemon_LocHeroName" "Shadow Demon"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_7_Earthshaker_LocFieldNotes" "Намерих го в долина, издълбана от земетресения, въздухът беше песъчлив от натрошени камъни и пресни размествания на земните пластове. Хребетите на Нишай се извисяваха отгоре, все още изкихвайки малки лавини. Той нарича себе си Райгор Каменнокопитний, а останалите го зоват Earthshaker.
Той е малко неотзивчив. За да бъда честен, той буквално е направен от камък. Така че похортувах с приятелите му.
„Ние следваме заповеди“, казва един голем. „Той се създаде сам. Не е като нас.“
Някакъв гаргойл кимна. „Ние стоим на стража. Райгор върви свободно.“
Една година върховете побеснели… Носеше се тътенът на лавини, земята се разкопчаваше, а текущите карти се оказали по пътя към купчините с боклуци. Когато прахолякът се уталожи, Earthshaker изникна, отърсвайки се от планината и изтупвайки канари от раменете си. Мълвата е, че търпеливо се е сглобявал в утроба от най-дълбокия скален пласт.
След мълчание, измерено в геоложко време, той реши, че си струва да отрази моето присъствие. „Аз съм тъй както от камък, така и от кост“, рече той. „Живея, кървя и някой ден ще умра. Га се върна в прахта, просто ще се прибера у дома.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_7_Earthshaker_LocHeroName" "Earthshaker"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_80_LoneDruid_LocFieldNotes" "В един момент си драскулках бележки седнал върху мъхест хребет, а в следващия бях сплескан под чворест бор, сърцето ми биеше като тъпан. Казват, че когато се натъкнете на мечка в дивата природа, ако е кафява — лягай и не дигай врява, ако ли е черна — съпротивлявайте се с вироглавщина. Ама мечка, състояща се от духове? Няма рима за това, така че нека пръв да заявя — Страхувай се овреме, а не одеве.
Старчокът Сайла пристигна без да бърза. Той изглеждаше неопитен в различна от мечешка компания, но независимо от туй я приветстваше. Мечката му се разходи полекичка до близкия поток и се върна с рибка, която Сайла изяде сурова, дорде разговаряхме. Водих си бележки за разговора ни, опитвайки се да игнорирам мечката, която си водеше бележка за мен.
Той хортува за неговия отдавна изчезнал Мечи клан и за подопечното му задание. Трябвало да опази свещеното семе и да го засади само когато светът е опустял. Евентуално го склоних да ми покаже семето. Приличаше си на семе за засяване.
Той бил чакал отколе. Да се надяваме, че ще трябва да чака още еони. И докато дояжда своето похапване, сбогува се с мен и изчезва сред дърветата… А аз се зачудих какво ли друго още прави из горите."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_80_LoneDruid_LocHeroName" "Lone Druid"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_81_ChaosKnight_LocFieldNotes" "Побягвам.
Докато ескадрон от кавалеристи на масивни черни жребци е по петите ми из Полетата на сечта, аз бягам. Знам, че не мога да ги надмина, но дори и да можех, оказва се, че нямаше да е имало значение. Конниците просто изчезват и пак се появяват пред мен. Най-предният кон се разпръсква в небитието, дорде се плъзгам право през него, преди да се блъсна стремглаво в масивния жребец зад него.
Задъхан и леко зашеметен, се изправям на крака с олюляване. Бях изпуснал факлата си, докато бягах, но огнените очи както на ездача, така и на жребеца осигуряваха мизерна светлина, в която едва виждах.
„Ти не си същество на Светлината“, изръмжава ездачът. Не съм сигурен дали да бъда обиден, но дори и да бях, надали бих се осмелил да го покажа.
„Твоите простосмъртни почини са под достойнството ми. Ти си без значение.“
Добре, това малко жегва.
„Светлината ще бъде покосена под острието ми. Привържениците ѝ ще се върнат в прахта.“
С тези думи останалите конници чезнат. Жребецът на Chaos Knight се обръща и препуска надалеч, оставяйки ме сам в мрака. И ако това значи, че веч не ще се върне, мракът напълно ме устройва."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_81_ChaosKnight_LocHeroName" "Chaos Knight"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_82_Meepo_LocFieldNotes" "Докато влизахме в колибата му, построена от коренно различни, вехтошарски материали, Meepo се изхихика. „Добре дошъл! Добре дошъл! Заповядай, седни!“, рече той, помахвайки към нещо, което приличаше на гниещ трон от някаква отдавна мъртва цивилизация.
„Не, благодаря. Предпочитам да стоя прав“, потръпнах аз, за привидното удоволствие на Meepo.
Той погледна през рамото ми. Когато проследих взора му, видях друг Meepo, седнал усмихнат на напукана табуретка.
„Както искаш“, казаха и двамата. Новият Meepo се протегна и прозя драматично, поставяйки ръце зад главата си. Разпознавайки отвличане на вниманието, когато видя такова, се обърнах, за да видя трети Meepo, който тършуваше из моята чанта, ровичкайки за нещо, струващо си кражбата. Когато протегнах ръка да го спипам, той изчезна с изпукване, редом с увитата в листа храна, която бях пазил за своето пътуване към дома.
Дорде се обърнах обратно, там бяха още двама. Всичките петима Meepos (Meepi?) се обърнаха към мен от вси възможни посоки и рекоха, „Нямаш нищо против да взема това назаем, нали?“
Казах, че нямам против. На този етап това изглеждаше като най-бързият начин да го спра да прави още свои клонинги."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_82_Meepo_LocHeroName" "Meepo"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_83_Treant_LocFieldNotes" "След седмица странстване из планините отвъд долината на Гадателствата, бях се загубила надеждата да намеря някой, който би могъл да ми разкаже относно Treant Protector. Или въобще някой, в това отношение. Нямаше нищо друго, освен дървета. Повече дървета, отколкото нявга бихте очаквали в планината, всичките шумолящи непрестанно.
Тъкмо бях седнала на голям, открит корен, когато над мен прогърмя глас.
„Седнала си ходилото ми.“
Подскочих. След нервно извинение, се представих и споменах, че диря Treant Protector.
„Ний го знаем като Руфтрелен“, рече треантът. „Той е надалеч. Той отпътува, за да опознае твоя свят, розово нещо, тъй както ти си тук, за да опознаеш нашия. Но нашите тайни не са нещо, което ще научиш.“
Той сякаш видимо се отпусна (доколкото едно дърво можеше да има небрежна стойка), когато казах, че искам да науча само за Руфтрелен.
„Той беше най-пъргавия сред нас, а също и най-склонния към приключения“, избоботи той. „Той ще потуши всякакви опасности, които е възможно да сполетят царството на дърветата.“
„Вероятно някой ден ще се завърне. Вероятно не. Но ти…“
Наведох се напред с подготвено перо.
„Трябва да си тръгнеш и нивга да не се връщаш.“ Ах.
Нощите бяха студени, докато се прибирах към дома. Реших, че е най-добре да не паля никакви лагерни огньове."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_83_Treant_LocHeroName" "Treant Protector"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_84_OgreMagi_LocFieldNotes" "Игралната зала на Кандонеса притихва в очакване на реда на Агрон Каменотрошачът на масата за зарове. „Пет петици. Отново“, обявява намусен разпоредител над рева на тълпата.
Твърди се, че богинята на късмета е благословила огретата с благоволението си. Без него те биха били твърде глупави, за да оцелеят като вид. Но тази игрална зала е позната с това, че отнема случайността от своите игри на шанса в своя полза. Те решили, че са претеглили заровете достатъчно добре, така че репутацията за сполука на дадено огре нямало да е от значение. Това било преди десет хвърляния на заровете. Десет хвърляния… Всяко от които е било пет петици.
Но с две глави вместо обичайната една, Агрон разполага с два пъти повече късмет от повечето огрета. Двете му глави означаваха и двойно повече мозък. Той е най-умният от вида им, което го прави долу-горе толкова умен, колкото човек, на когото не бихте се доверили с топла храна.
Последвам Агрон навън, където той проверява своето животно за яздене, Ятосърцат.
Едната от главите на Агрон ми казва, че майка му е била огре на име „Огре“. Другата казва, че баща му е бил огре на име „Огре Огрето“. Те били фермери на мърша на ръба на глада, дорде не се родил Агрон и съдбата им някак си се преобърнала към по-добро.
Сега Агрон пътува по света, надявайки се да сподели своя добър късмет с всеки, когото нарича приятел. А онез', които нарича другояче?
„Е, онея, на които не давам добър късмет, давам им нещо, дето наричам…“, рече едната глава, преди другата да довърши с типично недодялан за огре опит да се престори на замислено, „… не добър късмет.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_84_OgreMagi_LocHeroName" "Ogre Magi"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_85_Undying_LocFieldNotes" "Гъсти струи черен дим ме отведоха до голата ливада в Кървящите хълмове, където опърпан юноша хвърляше полуизяден труп върху огромна пламтяща клада за погребален огън, вече отрупана с мъртъвци. Гледката бе по-малко неприятна от смрадта.
Той ме изгледа предпазливо, както бихте сторили, ако номадското ви племе току-що е било брутализирано без предупреждение. Най-сетне, вероятно търсейки почивка от влаченето на тела, младежът се приближи до мен.
„Това… нещо иде без предупреждение, в мъртвешките часове посред нощ“, гласецът му бе едва шепот. „Всички чуваме някакво ниско бучене, наистина зловещо. Аз ли? Побягнах.“
„Горящите трупове“, додава юношата, „бяха онези, които останаха да се сражават.“
„Той вдига ръка мно'о бавно и няк'ъв камък просто изригна от земята, водейки със себе си няк'ви ходещи мъртви неща. И те са гладни. Гладни са за нашия род.“
И преди бях дочувал потулени шушукания относно Undying, опустошаващ подобни селца и лагери. Проблемът бе да намеря някой, който да е преживял това, за да разкаже историята.
„Сега тря'а да изгоря семейството си“, опита се той и не успя да сподави ридание. „Не ми се ще да се върнат като онея ми ти там неща.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_85_Undying_LocHeroName" "Undying"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_86_Rubick_LocFieldNotes" "„Маестер на някой град е един от най-почитаните постове, които даден маг може да заема“, самохвално заявява Илуин Каладриан, посочвайки към масивна зала от подвързани с кожа томове, инкрустирани със злато кълба, кристални стъкленици и други натруфено украсени тайнствени предмети.
По всичко личеше, че Каладриан е заслужил своята роля на пребиваващ маг за Каменнозална посредством десетилетия от учение и практика. По-важното е, че бил оцелял след онова, което в магическите среди просто наричат Катаклизма. Никой нивга не бил предизвиквал цялата гилдия на маговете. Никой не бил толкова лекомислен. Но когато Rubick се осмелил да стори точно това, той почти сложил край на света на магията.
„Rubick хвърли предизвикателната ръкавица“, поклати глава той. „Той предизвика всинца ни, а няма по-велика сила от армия от магове, полагащи старание за постигането на обща цел.“
Поне на теория е тъй. Маговете тръгнали за кръв, но в крайна сметка пролели само своята. За всяко заклинание, което изпълнявали, Rubick имал отговор. Често това било заклинание, което някой друг маг веч бил ползвал.
„Магически формули, чието изучаване отнемаше години, той повтаряше, без да се замисля, сякаш бе детска игра“, изломоти Каладриан. „Някои от нас се измъкнаха пълзешком, но само защото на него му втръсна да ни убива.“
„Надявам се така и да си остане… отегчен.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_86_Rubick_LocHeroName" "Rubick"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_87_Disruptor_LocFieldNotes" "Звукът от хрущящия червен пясък под стъпалата ми се хармонизира с пращенето от буреносното небе над пустите равнини на Високопланинския Друуд.
Близо до мен марширува голям гущер, възседнат от Disruptor. Той е дребен като за оглоди, но носи голяма тояга. Или, по-точно казано, голям прът, излъчващ електрически дъги, който Disruptor използва, за да призовава самото електричество. Припкам, за да поддържам неговото темпо, докато той патрулира из района.
„Моят народ изучава буреносното занаятчийство от поколения“, казва той за номадските оглоди, които били прогонени от своята родина и оттогаз насетне се странстват из пустините. Хората са склонни да се интересуват повече от атмосферните условия, когато им се налага да живеят навън сред тях.
„Знаем какви опасности може да представлява времето. Отнасяме се към него с благоговението, което заслужава. В замяна на това то ни позволява да го използваме за нашите цели.“
Порив на вятъра раздухва огромна стена от пясък в лицето ми, въпреки че сякаш постепенно променя посоката си около Disruptor.
„Това не бях аз“, казва той кискайки се. „Понякога времето може да бъде закачливо. Но не се тревожи. Ако ти бе сърдито, щеше да разбереш.“
Пореден внезапен порив отвява разни страници от раницата ми. Бързо и тревожно налазвам, за да ги събера. Разрушителят, който е на обиколка, не може да ме чака. Вместо това, той предлага съвет… „На твое място бих си намерил подслон. Задава се буря.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_87_Disruptor_LocHeroName" "Disruptor"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_88_NyxAssassin_LocFieldNotes" "Предупреждение от куриер ме беше отвело там долу. „Не се размотавай из тунелите.“ Естествено, аз се размотавах. Чрез лампата ми разпознавах тънки пластове от кварц, влажен камък и проблясъка от някакъв смолист секрет. Собственото ми дишане стана прекалено шумно.
Първо се появи хитиновото одраскване, а после мисъл, която не бе моя… СТОЙ НА МЯСТО. Вкопа се толкова силно в мозъка ми, че чак изпуснах бележника си.
От мрака се разкри той… Осем крайника, а предния чифт от тях извити досущ като кинжали. Мандибули се огънаха, като че да ме вкусят. Неговата обтекаема черупка изглеждаше така, сякаш е проектирана за едничка цел — промъкване наблизо, нанасяне на бързо поразяване и неусетно изплъзване.
Две очи пламтяха, излъчвайки толкова косо намерение на погледа, че ми се струваха като нож, опрян в моите ребра. Усещах, че бивах премерен като потенциална плячка, мек, розов залък. Мисълта напираше още по-силно… Запомни историята ми, писарю. Кралицата богиня избра тази ларва. Само тази ларва оцеля след ритуала. Преправена. Нейното най-рязко острие. Нейната воля в плът. Nyx.
Не премигнах, дорде той не изчезна, оставяйки само остра миризма на киселина и ехо от воля. Сегичка пиша бърже, бидейки несигурен дали тези думи са мои, негови или… Нейни."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_88_NyxAssassin_LocHeroName" "Nyx Assassin"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_89_NagaSiren_LocFieldNotes" "Изсъхналата почва на Искрящата пустош е странно място за намиране на пират, но източниците ми казаха, че там ще открия суровият стар морски вълк Грюмсток. Намерих го сърцато засмян на маса, стенеща под тежестта на празни халби, в една мръсна странноприемница, наречена Камилската глава в покрайнините на Калдин. Но когато попитах за нея, той моментално се отрезви.
„Бех караул в трюма на нашия кораб, Червеното мачете, га чух тоя пронизителен вопъл“, разправяше той. „Просто се вцепених. Дае, от шубе, ама беше нещо по'ече от т'ва. А тога'а тя цъфна.
Тя се прокрадва плъзгайки се край мен, погледна ме право в окото с омраза, дет' не съм виждал ни преди, нито оттогаз насам. Преравя плячката ни, проверява всяка чаша, граал и бокал.
„Предполагам, че не е намерила туй, дето е дирила, зат'ва просто се изхързули беззвучно обратно в морето“, потръпна той.
Той казва, че останалите членове от екипажа също били тъй вцепенени, както и той. Не знае какво се е случило с тях след това.
„'Сичко, дето знам, е, че нивга веч ня'а да се доближа до водата.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_89_NagaSiren_LocHeroName" "Naga Siren"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_8_Juggernaut_LocFieldNotes" "Бойното поле покрай подножието на Кантуса е осеяно с тела. Освен това е обсипано с глави, които нявга са били прикрепени към въпросните тела. Насред купчина от трупове стои Юрнеро.
Той връхлита и забива огромния си меч през поредния противник. Краката му се движат ловко както в унисон с ръцете му, така и в тяхна противоположност, дорде той посича неприятели. Все едно гледам вода в движение. Вода, която може да разсича хора наполовина.
Най-сетне, последният от опонентите му е покосен (неколцина побягнаха, за голямо възмущение на Juggernaut), очите му блестят иззад маската, докато съзира касапницата, която грижливо е причинил.
„Днес беше хубав ден“, произнася напевно той. „За мен, да, но дори повече за тези, които загинаха тук с чест.“
Питам го дали съжалява за прокуждането си от Острова на Маските или за последвалата му разруха, оставяйки последния от рода му, и се моля да не се обиди. За щастие, той не се обижда.
„Няма време за скръб“, съветва той, „когато има битки за печелене.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_8_Juggernaut_LocHeroName" "Juggernaut"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_90_KeeperoftheLight_LocFieldNotes" "Намерих го призори, приклекнал над пращящ огън, успявайки с голямо търпение да накара чайник да кипне. Той приличаше на всеки друг стар скиталец — немощен, навлечен, мънкащ. Конят му изцвили нервно.
„Не се заблуждавай от стария Езалор“, беше ме предупредил един ловец, поставящ капани. „Оставя впечатление, като че прилича на някакъв стар, изкуфял глупец. Но когато го срещнах през една беззвездна нощ, се бях изгубил. Не щеш ли — пуф — Полярната звезда се разпали като фенер.“
И естествено, старецът изглеждаше безобиден. Жезълът му бе подпрян на скала, вяло светещ по начин, по който подобни тояги не блестят. Той мънкаше странно относно „първата виделина“ и как първата виделина на зората едно време „пробягвала по-бърже“. После се подхилваше, сякаш споделяше вътрешна шега с вселената.
„О, здравейте“, рече той, когато се наближих. Той посочи с жест към изгрева. „Красив е, нали? Никак не е зле, ако мога да се изразя така.“ Конят изпръхтя.
Чайникът изписука. Езалор наля чай клатушкайки се. Огънят сякаш лумна. Отпих глътка, увещавайки се, че това е просто утринна слънчева светлина. Но под всичко това, усещането бе, че изобщо не седя с някой човек. А по-скоро с нещо, помнещо отколешно време, когато самата концепция за утрините е била чисто нова."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_90_KeeperoftheLight_LocHeroName" "Keeper of the Light"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_91_Io_LocFieldNotes" "Равнините се простираха бели и непрекъснати под толкова широко небе, че ме заболяха очите. Въздухът имаше вкус на статично електричество и гъделичкаше като сол. Io уж е навсякъде, но се носят слухове, че може да бъде видян тук. Меко, равномерно пулсиране туптеше покрай мен, като сърцебиене. Тогава мимолетното духче се понесе в полезрението ми.
Каквото и да представлява Io, той е нещо по-старо от времето, камо ли от езика. Онези, които са го срещали, казват, че „хортува“ само посредством сътрудничество и хармонични тонове. „Понякога пее“, рече ми един номад. „Мажорната тоналност значи, че те харесва. Неблагозвучието означава… абе, по-добре бягай.“
Бидейки някак лекомислен, запитах Io откъде иде. Блестяща мажорна терца звънливо се разнесе на вълни във всички посоки. Обширен жест за вездесъщост? Попитах защо се обвързва с някои, а с други не. Постепенно променяща се минорна септима затрептя несигурно назад, като свиване на рамене.
Накрая Io се извиси спираловидно към небето, разпръсквайки светлинни прашинки. Взирах се в бележника си, несигурен дали почти бях проумял космическа сила, или просто бях инсценирал интервю със себе си."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_91_Io_LocHeroName" "Io"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_92_Visage_LocFieldNotes" "В хоспис в Хаупщат срещнах един мошеник на име Раф, който изглеждаше така, сякаш е бил до ада и обратно. Оказва се, че е така… седем пъти.
Технически бил умрял само веднъж. Подпийнал, с полусъбути панталони и напълно паднал от балкона на бордей… И тъй се бил озовал в Тесния лабиринт, плетеница от криволичещи проходи, където душите се сортират.
„Само че аз намерих изход“, прошепва той, навеждайки се напред. „Ня'а казвам къде. 'Щото просто ще го зазидат.“
Всеки път, когато в Тесния лабиринт има бягство от тъмницата, Душеловът (гаргойл, познат като Visage) бива отприщен на свобода и му се възлага заданието да върне беглеца обратно.
„Плющящи каменни криле. Нокти като секачи“, казва Раф с авторитета на човек, който е чул и понесъл изплющяването от тях. Раф е опитал всяко скривалище, което може да Ви хрумне… Океани („камъните потъват“), джунгли („препятствия, по които криле могат да се закачат“), а дори и църкви („уж се предполага, че требе да чакат по покрива, нали?“). Нищо не се получило.
„Сега съм тук“, казва той, жестикулирайки из хосписа към слабите, чезнещите, а в някои случаи, дори наскоро починалите му съквартиранти. „Предположих, че ня'а ме е забелязал сред всичките останали полумъртви.“
Защо продължава да бяга? Раф свива рамене. „Ако беше видял какво те чака от другата страна, и ти щеше да бягаш. Дори ако онова каменно чудо винаги те завлича обратно.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_92_Visage_LocHeroName" "Visage"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_93_Slark_LocFieldNotes" "„Повечето хора дори не са наясно какви престъпления е извършил Slark“, каза Слидърийнският страж, който бе склонил да говори с мен при условие да остане анонимен. „Онези, които са наясно, казват, че са твърде страховити, за да се говори за тях.“
Седим сред отломките на стара странноприемница в Сенчестобрегите руини и макар Слидърийнската стража да е страховита и смела, моят източник се сепва от всеки шумолящ звук.
„Той не е като нас“, потръпва той. „Ние сме могъщи, но той е злонравен. Злонравен и лукав.“
Години наред злонамереността на Slark била принудително потисната. Той бил затворен в килия у дебрите на Мрачния риф, непревземаем потопен затвор, где надеждата се просмуква и никой не излиза. Тоест, никой, дорде Slark не го сторил. Той вече бил опитвал един предходен път да осъществи бягство от затвора и едва бил спрян. Преди да получи следващия си шанс за бягство, веч бил прекарал половин живот в затвора. При този му опит се присъединил към дузина други затворници.
„Не мисля, че се е присъединил, защото имаха добър план“, рече стражът. „Той си беше скроил собствен план и просто използваше техния като отвличане на вниманието. Знаеше, че ще се провалят“, поне на такова мнение е стражът. „Възможно е самият Slark да е бил причината за неуспеха.“
„Не знам какво е сторила тази малка злонравна хрилеста гадина, за да се озове тук“, рече той. „Но ако някога сте в затвора и има бягство от него“, добавя той, „той ще бъде онзи, когото бих последвал.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_93_Slark_LocHeroName" "Slark"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_94_Medusa_LocFieldNotes" "Изпълненият със статуи градски площад на Шолкасте загатва за прославено минало. Дорде не се вгледате по-отблизо и не видите, че тези статуи не ознаменуват велики фигури от отминали дни. Те показват паникьосан град.
Нявга била дошла пътуваща театрална трупа, която представяла пантомима за митичните горгони. Както повечето пантомими, била глуповата, подигравателна. А горгоната Medusa не приема охотно подигравките.
„Представлението беше ангажирано за седмица, а след туй изпълнителите трябваше да продължат нататък“, рече Лутър Гарик, новият кмет на града. „Но предполагам, че се беше разчуло за представлението им, както и колко забавно беше. Беше доста дивашко. Хората не бяха свикнали по такъв публичен начин да се разказват вицове относно горгоните. Много беше популярно.
Както и да е, Medusa се появи на третия ден.“
Преди векове, собствените сестри на Medusa били отвлечени заради красотата и безсмъртието им. Тя самата била запокитила собствения си зашеметяващ външен вид в полза на инструментите, за да получи своето отмъщение. Тя се промъкнала пълзешком в Шолкасте и хвърлила вкаменяващия си взор връз актьорите. След това се обърна към тълпата, която се смееше редом с представлението.
Статуите все още стоят като декорация на градския площад, прекалено са тежки, за да бъдат преместени от сцената. Те служат като предупреждение за многообещаващите драматурзи… Не се подигравайте на горгоните, ако рецензиите не Ви понасят."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_94_Medusa_LocHeroName" "Medusa"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_95_TrollWarlord_LocFieldNotes" "Троловете не тръпнат от желание да говорят за Джах'ракал, Troll Warlord. В продължение на няколко рисковани часа, откак пристигнах в калпавия им бивак, изглеждаше по-вероятно да ме убият, отколкото да говорят с мен. Най-сетне, благодатно, се поотпуснаха. Едва-едва.
„Тоя тип не можем да го понасяме, а ние самите сме тролове… примиряваме се бая неща“, изсумтява един от тях с многозначително кимване към лагерния готвач, който плюе в гранясалата яхния, която вари за племето.
Групата се редува да изброява ругатни, за да опише Джах'ракал, преди евентуално да стигне до същината на темата.
„Той открадна дела на брат'чет ми от плячката, дето бяха докопали. А дори не помогна особено в сражението“, изплюва някакъв плещест трол.“ „Зат'ва го изритаха от бивака.“
Джах'ракал не приел охотно своето изгнание.
„Копелето утепа брат'чед ми до смърт“, казва тролът. „Него и още около двайсетина други. Просто оскотя срещу тях.“
„Ако довадя насам, и'аме остриета, дето само чакат да го разпорят“, додава вождът на троловете, преди да снижи глас.
„Ъъ, ако го зърнеш, не му казвай, че съм рекъл това.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_95_TrollWarlord_LocHeroName" "Troll Warlord"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_96_Centaur_LocFieldNotes" "Странноприемниците винаги са претъпкани в нощта на битка за титлата в Омекс. Тази вечер не се различава по нищо, всички усилено хортуват за голямата битка. Но не таз вечерната голяма битка. Изминала е една година, а сякаш това все още е единствената битка, за която си струва да се говори.
Денят, в който Centaur Warrunner се завърнал в Омекс. Той се бил завърнал като завоевателен герой.
Но на ринга няма как да се наслаждавате на отминалата слава. И няма нищо, което един свеж, млад, жаден боец иска повече от това да покори даден завоевателен герой.
Месеци наред букмейкърите били набелязали млад новоизгряващ играч на име Тхаланакс като постоянен фаворит по залаганията. До този момент не бил ги разочаровал. А когато Centaur Warrunner изсумтял и тропнал с копито при предизвикателството на Тхаланакс, младежът, имащ повече мускули, отколкото мозък, не го приел за предупреждението, което представлявало.
Погребението на Тхаланакс беше с оредяла посещаемост. Той беше коствал загубата на много пари за бая хора в тази битка.
Centaur Warrunner рече, че щял с удоволствие да се върне в Омекс всякога, за да убие всеки, който иска да го предизвика за пояса. „И вероятно ще заделя подобаващо време“, додаде той, „така че пътешествието да си заслужава.“ Засега, ако някой друг си мисли, че има шанс, го таи за себе си."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_96_Centaur_LocHeroName" "Centaur Warrunner"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_97_Magnus_LocFieldNotes" "Ваер Тъмносукнов, последният от дълъг семеен род от ловци и бракониери, изважда заек от някаква примка. Пътуваме мъчително нагоре-надолу по планината Йоерлак, проверявайки капаните му, докато той говори.
„Зайци и тем подобни са добре“, провлечено рече той. „Но магноцерос… Е, това е истинска плячка.“
Баща му, Каелор Тъмносукнов, беше толкова почитан, колкото би могъл да бъде един бракониер… Тоест, не особено, извън бракониерските среди. Каелор се бил насочил към залагането на капани за един от гигантските зверове, когато Ваер бил само дванадесетгодишно момче. Самият магнитен рог на създанието би донесъл на баща му достатъчно жълтици, за да изхранва семейството си години наред.
Но когато вулканът в планината Йоерлак изригнал, бълвайки течен огън и пепел за километри наред, магноцеросите, които не погинали при бедствието, побягнали на север. Всички, с изключение на един… Magnus. Каелор дори нямал време да приготви копието си, преди да бъде придърпан от някаква необозрима сила към звяра. Ваер гледал от ловно прикритие как рогът на Magnus го пронизал.
„Истинска плячка“, мънка Ваер, дорде изважда лисица от ръждясал капан. „Но това, което ще коства не си заслужава.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_97_Magnus_LocHeroName" "Magnus"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_98_Timbersaw_LocFieldNotes" "Следвах дирите от погубени дървета през Западните гори. Обикновено, когато хората насичат трупи, те вземат дървения материал със себе си. Тук дънерите бяха разпръснати като пострадали жертви връз бойно поле. От това си личаха две неща. Бях намерил Ризрак, както и че слуховете относно разсъдливостта му вероятно са били акуратни.
Докато се приближавах, започнах да чувам фученето на метал върху дърво, свежият горски въздух беше заменен от мазна миризма. Там, на сечището, смеейки се с цяло гърло, беше Ризрак в своя механичен костюм.
Той изглеждаше нелепо. Също изглеждаше поравно обзет от омраза и лудост. Той не толкова режеше боровете, а ги накълцваше с юмручни удари от циркулярния трион на ръката на костюма му. Докато клоните се ръсеха, Ризрак изкрещя поток от сквернословия относно потеклото на дървото.
Щом приключи, прочистих гърлото си и той се обърна към мен. Ризрак ме погледа втренчено за миг с изкривена усмивка кацнала връз неговите устни, а после прошепна: „Ти дърво ли си?“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_98_Timbersaw_LocHeroName" "Timbersaw"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_999_CodexIntro_LocFieldNotes" "Предисловен текст"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_999_CodexIntro_LocNonHeroName" "Атлас за герои"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_99_Bristleback_LocFieldNotes" "„Т'ва, коет' ти казвам… Т'ва, коет' казвам на 'сички е, че туй не беше честен бой“, изръмжа, озъбвайки се Ригуорл с интонация, която подсказваше, че не би допускал никакво несъгласие. „&%#@№$€ът ме цапардоса мръснишки с изненадващ удар, ето к'во се случи.“
Седяхме в кръчма в Ньордското Огнище, която бе отвратително мръсна дори по тукашните стандарти. Намираме се недалеч от мястото, където кавгаджията Ригуорл, познат сред местните като „Bristleback“, „онова пиянде“ и „оня ядосан пияндурник, дето не спира да се бие с всекиго“, бил претърпял първият си разгром. Споменаването на боя привлече нервен кос поглед от бармана. Съмнителните посетители, които бяха достатъчно близо да ни чуят, наметнаха своите палта и се изнизаха навън.
„Мръснишките удари не са редни“, измърмори Ригуорл, преди да извърне глава и да изплюе зелена храчка на пода. Тя бе отблъскваща дори по общоприетите „норми“ за зелени храчки. Изглеждаше, все едно кръчмата не е била почиствана от месеци. Плюнката някак си влоши нещата още повече.
Разбира се, барманът бе достатъчно наясно, че да не моли Bristleback да си ходи… Не и когато беше толкова развълнуван. Лошата мазилка се стремеше и не успяваше да прикрие зеещите дупки в стените от последните няколко пъти, когато някой се бе опитал да изрита Ригуорл навън. За щастие, кавгаджията сам взе решението да си тръгне. Той излочи набързо последната от кой знае колко халби със светло пиво и се изправи.
„Дае, ще намеря това копеле ей сега и ще му дам да се разбере“, зарича се той, преди да закрачи към вратата, да я изкърти от пантите и да се спотаи в хладния здрач.
Последвах го. Това обещаваше да е една адска свада."
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_99_Bristleback_LocHeroName" "Bristleback"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_9_Mirana_LocFieldNotes" "Лотосовите цветове, реещи връз спокоен вир дълбоко в Сребронощните гори, блестят сребристо в светлината на две тлъсти, ниско разположени, частично разкъсани луни.
„Красиво, нали?“, даден глас ме отплесва от състояние на унес, в което не подозирах, че съм изпаднала.
Слисано се обръщам рязко към Mirana, Лунната принцеса. Нейното величествено държание не компенсира изпитваното от мен неспокойство. Най-вече заради голямата котка, промъкваща се между дърветата зад нея.
„Тези цветя принадлежат на моята богиня Селемена. Можеш да гледаш, но не и да пипаш“, предупреждава принцесата. Знаех историята, но не смеех да прекъсна.
„Така че, ако си обмисляла да вземеш едно…“ гласът ѝ отеква вяло.
Дребна, жизнена млада жена се появява иззад горски шубрак вляво от мен и добавя заплашително подсвирване.
„Тук съм само за да говоря с Вас“, заявявам аз, покланяйки се дълбоко.
Тя цъка с език, виждайки моето парадиране.
„Такива жестове са запазени за Селемена“, промълви Мирана с благоговение. „Тези гори са Нейни, а аз съм само тяхна пазителка.“
Питам защо се е отказала от живота си като следваща наследница на Слънчевия трон, за да служи на другиго. Тя сякаш намира въпроса за нелеп.
„Замъците и короните са просто дрънкулки“, казва тя. След това прави жест към своите котешки и човешки съратници. „Ние служим на по-висше призвание.“"
"DOTA_VData_monster_hunter_world_CodexEntriesLocalized_9_Mirana_LocHeroName" "Mirana"
}